О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 16.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 708 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Г. С. – Ж. от гр. С. срещу определение № 387 от 18.06.2009г. по ч. т. дело № 68/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на З. Г. С. – Ж. от гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд № 817 от 13.11.2008г. по ч. гр. д. № 4358/2008г. в частта, с която са оставени в сила определенията от 03.04.2008г. и 18.04.2008г., двете по гр. д. № 3854/2008г. на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика на ВКС. Прави оплакване, че в частната жалба е направено възражение, че посочената в изпълнителния лист сума не се дължи, поради което СГС преди да администрира жалбата е следвало да даде указание на длъжника да конкретизира предприетата форма на процесуална защита – обжалване на определението, с което е уважено искането за издаване на изпълнителен лист /чл. 244, ал. 1 ГПК отм./ или възражение за недължимост на присъдената сума по изпълнителния лист /чл. 250 ГПК отм./, респ. формулиране на искане, съответно на защитата – отмяна на определението и отхвърляне на искането за издаване на изпълнителен лист или спиране на изпълнението с даване на възможност на взискателя да предяви иск по общия исков ред. Частният жалбоподател поддържа становище, че производството пред ВКС е следвало да бъде прекратено и частната жалба да бъда върната на СГС за администриране. Релевира довод, че съдебният състав на ВКС не е съобразил обективираната в осъдителните решения против РБ на Европейския съд за защита на правата на човека противоконституционност на текста на чл. 237 ГПК /отм./. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да се върне на компетентния съд за администрирането му.
Ответникът Д. Г. С. от гр. С. не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба, подадената от З. Г. С. – Ж. от гр. С. против въззивно определение на Софийски градски съд № 817 от 13.11.2008г. по ч. гр. д. № 4358/2008г. в частта, с която са оставени в сила определенията от 03.04.2008г. и 18.04.2008г., двете по гр. д. № 3854/2008г. на Софийски районен съд, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като определенията по чл. 213, б. „б” ГПК /отм./, в която категория попада и определението по чл. 244 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист, подлежат на двуинстанционно разглеждане, в който смисъл е и даденото от ОСГК на ВКС в т. 6 на ТР № 1/2001г. разрешение. Преценката за допустимост на частната касационна жалба е извършена с оглед уредбата на производството по издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения ГПК, съгласно разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, предвид факта, че искането по чл. 242 ГПК /отм./ е заявено пред Софийски районен съд на 11.02.2008г., т. е. преди действащия понастоящем ГПК, в сила от 01.03.2008г.
По отношение на релевирания в частната касационна жалба довод за противоречие между разпоредбата на чл. 237 ГПК /отм./ и чл. 6 ЕКЗПЧОС, решаващият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че с чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС се гарантира на страните по възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните „граждански права и задължения”, но доколкото той оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел, само по себе си ограничението в публичността на частните производства чрез закрити заседания не съставлява нарушение на Конвенцията.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В настоящия случай определението по чл. 244 във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ е постановено по молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед на основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./, подадена от Д. Г. С. срещу З. Г. С. – Ж. в Софийски районен съд преди 01.03.2008г. – на 11.02.2008г. Следователно е налице хипотезата на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист се разглежда по реда на отменения ГПК.
Въззивното определение, с което Софийски градски съд се е произнесъл по правилността на определението на СРС не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, с което СГС се е произнесъл в правомощията си на въззивна инстанция, не е от категорията на визираните в посочения законов текст съдебни актове и следователно не подлежи на касационен контрол.
Въззивното определение не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния съд в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение на определение за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 и следващите от ГПК /отм./, е изведена изрично в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу определенията по чл. 213, б. „б” във връзка с чл. 242 и сл. от ГПК /отм./ само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. С определение № 817/13.11.2008г. по ч. гр. д. № 4358/2008г. Софийски градски съд не се е произнесъл като пъроинстанционен съд, а упражнявайки правомощията си на въззивна инстанция.
Релевираният от частния жалбоподател довод, че СГС е следвало да даде указание на длъжника да конкретизира предприетата форма на процесуална защита – обжалване на определението, с което е уважено искането за издаване на изпълнителен лист /чл. 244, ал. 1 ГПК отм./ или възражение за недължимост на присъдената сума по изпълнителния лист /чл. 250 ГПК отм./, респ. формулиране на искане, съответно на защитата – отмяна на определението и отхвърляне на искането за издаване на изпълнителен лист или спиране на изпълнението с даване на възможност на взискателя да предяви иск по общия исков ред, се отнася до правилността на определение № 817/13.11.2008г. по ч. гр. д. № 4358/2008г. Софийски градски съд. Поради обстоятелството, че въззивното определение по чл. 213, б. „б” във връзка с чл. 242 и сл. от ГПК /отм./ не подлежи на касационен контрол, инвокираният от частния жалбоподател довод не следва да бъде обсъждан.
Неоснователно е становището, че производството пред ВКС е следвало да бъде прекратено и частната жалба да бъда върната на СГС за нейното администриране. ВКС не дължи произнасяне по нередовна частна касационна жалба, какъвто не е настоящия случай. Въпросът дали частната жалба, по която се е произнесъл въззивният съд, е била с недостатъци, е относим към правилността на въззивното определение, което не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен е релевираният довод, че съдебният състав на ВКС не е съобразил обективираната в осъдителните решения против РБ на Европейския съд за защита на правата на човека противоконституционност на текста на чл. 237 ГПК /отм./. Правилно, законосъобразно и в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека решаващият състав на Второ отделение на ТК, ВКС е приел, че доколкото ограничението на публичния характер на заседанията по частни производства е създадено изрично от нормите на вътрешното право чрез процесуалните правила за осъществяване правораздавателната дейност от съдилищата по възникнал спор само относно процесуални права и задължения, осъществявани в гражданския процес, но не и относно материалните права и задължения на страните, то провеждането на частното производство в закрито заседание не съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС. Разпоредбата на чл. 6, т. 1, изр. първо ЕКЗПЧОС регламентира правото на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, за всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения. Правото на публично гледане на делото предполага публично изслушване пред съда, който разглежда спора по същество. В практиката си Европейският съд по правата на човека многократно е приемал, че съдилищата имат право да ограничат приложението на този принцип с оглед особеностите на разглежданото дело. Непровеждането на публично заседание може да бъде оправдано от характера на разглежданите въпроси, като страните трябва да имат възможност да поискат публично заседание. Преценката дали е необходимо провеждане на публично заседание или правните и фактически въпроси могат да бъдат разрешени адекватно на базата на писмени становища при провеждане на закрито заседание е в правомощията на съда, който може да отхвърли направеното искане. В този смисъл са решенията по делата Д. срещу Франция, Милер срещу Швеция, Гьоч срещу Турция, М. срещу Франция. Съгласно чл. 244, ал. 4 ГПК /отм./ разглеждането на жалбата срещу определението за издаване на изпълнителен лист става по реда на чл. 217 ГПК /отм./, т. е. по реда на частните жалби, като разпоредбата на чл. 217, ал. 1, изр. второ ГПК /отм./ дава право на съда, ако намери за нужно, да разгледа жалбата в открито заседание. Аналогична е разпоредбата на чл. 278, ал. 1, изр. второ от действащия ГПК и същата намира приложение и в производството по частни касационни жалби. Частният жалбоподател не е бил лишен от възможност да направи искане за разглеждане на делото в открито заседание. Следователно не е налице нарушение на чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС.
Изискването за справедливост и неговият основен принцип за равенство на страните предполага страните да имат еднакви процесуални права за защита на материалните си права съобразно процесуалната роля, която заемат. В отменения ГПК правото на длъжника да изрази становище по искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание /в случая запис на заповед/ и по представения документ като основание за издаване на изпълнителен лист е гарантирано с правото му на жалба по чл. 244 ГПК /отм./ и правото на възражение по чл. 250 ГПК /отм./ и същото е упражнено чрез обжалване на определението на СРС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно, обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 18.06.2009г. по ч. т. дело № 68/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.