2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С., 17.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 136/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – гр. В.Т. срещу Решение №125 от 12.ХІ.2010 г. по т.д. № 72/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 67 от 23.ІV.2010 г. по гр.д. № 1065/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което по иска на Д. И. Д. – от гр. В.Т. срещу [фирма] – гр. В.Т. по чл. 74 ТЗ, е отменено решение от 20.Х.2009 г. на ОС на дружеството по т.3 за изключване на ищеца като съдружник, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, което обосновава с фактите по делото, с изводите на въззивния съд и с приетото в Р.№ 525/30.V.2007 г. ВКС, Р. от 5.ХІ.2007 г. по гр.д.№75/2007 г. на СОС и Р.№105/22.ІІІ.2006 г. по гр.д.№1/2006 г. на ПдАС. Като описва приетото от съда за осъществени вноски от съдружниците, жалбоподателят сочи константната практика на съдилищата за осъществяване на вноски от съдружниците : Р.№230/ 30.ХІ.1995 г. по ф.д.№ 21/1995 г. на ВС и Р.№ 678/24.ІV.2000 г. по гр.д.№26/2000 г. на ВС. Жалбоподателят коментира приетото от въззивния съд относно влагането на средства за изграждането на бензиностанцията и газстанцията на дружеството, счита, че тази мотивировка представлява обсъждане на решението от 2.Х.2009 г. по целесъобразност, прави оплакване, че в противоречие с посочените факти съдът е приел, че липсват данни, и сочи съдебна практика: Р. №4/30.І.1995 г. по Ф.д.№1193/1994 г.на ВС и Р.№293/10.VІ.1994 г. по гр.д.№ 246/1995 г. на ВС. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Д. – от гр. В.Т. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, релевантен за делото. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация на обжалваното решение, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба оплаквания. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №125 от 12.ХІ.2010 г. по т.д. № 72/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: