О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 17.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2834 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Д. С. от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 4, ап. 58, срещу решение № 30 от 07. 03. 2016г. по в. гр. дело № 562/2015 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 228/08.10.2014 г. по гр. дело № 116/2014 г. на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против Прокуратурата на Република България и Районен съд Стара Загора искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. трето ЗОДОВ, вр. чл. 5, пар. 1, б. “а“ Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи / КЗПЧОС/; чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, за осъждане солидарно на двамата ответници да заплатят на ищеца сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Касаторът – ищец поддържа, че решението на Варненски апелативен съд е нищожно, а евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело относно приложението на новата норма на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗОДОВ, по който въпрос сочи, че няма постановена съдебна практика.
Ответниците Прокуратурата на Република България и Районен съд Стара Загора не подават отговори на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лева, но не са налице посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 104, ал. 1 НК за това, че на 17. 05. 2013г. в [населено място] чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи, при условията на опасен рецидив, по което обвинение е образувано нохд № 1702/2013 г. на Районен съд Стара Загора, приключило със споразумение, одобрено от съда, съгласно което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца при строг режим. Наказанието било изтърпяно и ищецът бил освободен от затвора на 24. 01. 2014г., но междувременно, по искане на Главния прокурор наказателното производство било възобновено под нохд № 149/2014г., което също приключило със споразумение, според което ищецът се признал за виновен в извършване на престъплението при условията на повторност, т.е. при по – лека правна квалификация на деянието, като му било наложено същото по размер и режим на изтърпяване наказание. Варненски апелативен съд е квалифицирал предявените искове срещу двамата ответници по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 5, §1, б.„а” КЗПЧОС, приемайки че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата във всички случаи на лишаване от свобода, когато са нарушени човешки права по смисъла на чл. 5, § 1 от Конвенцията и че брани правото на свобода и сигурност, прокламирайки, че никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изчерпателно изброени хипотези и в съответствие с предвидени от закона процедури. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗОДОВ, вр.чл. 5, §1 КЗПЧОС отговорността на държавата за вреди възниква в случаите, при които макар ищецът да е задържан законно, върху него са наложени ограничения по-големи от предвидените в закона, или са извършени действия, накърняващи честта и достойнството му, които правнорелевантни факти носещият тежестта за установяването им ищец не е установил в процеса. Въззивният съд е посочил, че независимо от правната квалификация на деянието – дали е извършено при опасен рецидив или повторност, задължително е следвало да се приложи строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от затворен тип, поради което оплакването на ищеца, че заради действията на прокуратурата е бил поставен при утежнени обстоятелства, е неоснователно. При безспорно установените факти, че въз основа на споразумението по нохд, имащо действието на присъда, на ищеца е било наложено адекватно наказание, изтърпяно при режим, определен от закона, и при липсата на доказателства да е бил подлаган на унизително отношение, както и относно причинно – следствената връзка с влошено здравословно състояние, изразяващо се в „умерено тежък депресивен епизод“, Варненски апелативен съд е отхвърлил предявения иск срещу Прокуратурата на РБ като неоснователен.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Касаторът по настоящото дело не формулира конкретен правен въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а навежда оплаквания за неправилно приложение на материалноправна норма – чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗОДОВ, които биха могли да бъдат обсъждани при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в настоящата предварителна фаза. Неформулирането на правен въпрос от значение за изхода на настоящия спор от касатора и невъзможността такъв да бъде формулиран от ВКС въз основа на очертаните в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС правомощия на касационната инстанция, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглежда соченото допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност на въззивното решение, доколкото не е осъществено което и да било основание за нищожност на обжалвания съдебен акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е осъществено и соченото от ответника допълнително основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Единствено обстоятелството, че по сочената от касатора материалноправна норма няма постановена от ВКС задължителна съдебна практика, не е основание за допускане на касационно обжалване. Макар и нова, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗОДОВ е ясна и безпротиворечива, въззивният съд е приложил същата и се е произнесъл по така предявения от ищеца иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗОДОВ, прилагайки точно закона.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 07. 03. 2016г. по в. гр. дело № 562/2015 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: