4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 18.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.09.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1105 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 136 от 17.06.2011 год., по т.д.№ 206/2011 год., с което след отмяна на решение № 13/13.01.2011 год., по т.д.№ 167/2010 год. на Ш. е отхвърлен предявеният от касатора, като ищец, срещу Я. А. Стрелкова и С. Н. С. иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последните, че в резултат на настъпила към 20.08.2008 год. предсрочна изискуемост на кредита по договор за банков кредит № 3138/23.06.2005 год. дължат солидарно сумите 13 777.54 евро, представляваща главница на задължението, ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 13.07.2009 год. до окончателното и изплащане и 1053.33 евро, лихва за периода 20.08.2008 год. – 12.07.2009 год., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2499 /2009 год. на Ш..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд по единствения спорен по делото въпрос, свързан с изискуемостта на процесния кредит, като счита, че приложими в отношенията между страните по повод изпълнението на сключения помежду им договор за кредит са Общите условия на кредитодателя, действали по време на възникване на правоотношението, но не и приетите от правоприемника на последния в значително по- късен момент Общи условия по кредити на физически лица- ипотечни кредити, които с оглед техния специфичен вид са неотносими към конкретния банков продукт. Същевременно, доколкото всяко отклонение от задължението за заплащане на уговорените с договора за кредит месечни погасителни вноски, било по размер или срок, се явява неточно договорно изпълнение, то според касатора, наличието на три или повече последователни неплащания на дължимите суми в уговорения от съконтрахентите размер обуславя правото на Банката кредитор да направи целия кредит предсрочно изискуем, съобразно договорната клауза на чл.14, т.1 от договора.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на специфичността на предлаганите от Банките- кредитори различни кредитни продукти, обуславящи създаване на конкретна уредба за всеки един от тях, чрез отделните приети ОУ на кредитодателя, което изключва приложението на чл.16, ал.3 ЗЗД, по начин възприет от въззивния съд, касаторът поддържа, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право, а именно : „Допустимо ли е един субект да има едновременно действащи няколко вида ОУ, приложими паралелно за различни негови съконтрахенти и/ или за различни предлагани от него стоки/услуги и/ или за различни правни сделки ? и Допустимо ли е, когато между старите и новите ОУ няма нито идентичност в наименованието, нито директно позоваване в по- новите, че същите преуреждат уредените с по – старите ОУ отношения между съконтрахентите, по аналогия от принципа „lex posterior derogat legi priori”, да се приложи принцип „по- новите ОУ отменят по- старите?, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна, в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Изложени са и съображения за осъществена от касатора злоупотреба с права, предвид начина по който е изготвена касационната жалба, налагащ оставянето и без движение, но доколкото същите не обосновават правен извод за недопустимостта и, то те не следва да бъдат подробно обсъждани.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая договорените между съконтрахентите в т.14.1 от сключения помежду им договор за ипотечен кредит № 3138/23.06.2005 год. условия, при които кредитът става предсрочно изискуем не са настъпили.
Изложени са съображения, че доколкото цитираната договорна клауза няма диспозитивен характер, то предсрочната изискуемост настъпва при осъществяване елементите от фактическия и състав, т.е. автоматично, поради което не е необходимо отделно изявление от страна на Банката- кредитор в този смисъл, но обстоятелството, че ответниците, в качеството си на длъжници, не са просрочвали месечните си плащания, а поради възникнал с кредитодателя спор относно начина на изчисляване размера на дължимите вноски, неразрешим по доброволен път, са внасяли по- малки от поисканите от последния едностранно променени суми, изключва да е налице основание за изграждане на правен извод за забавено плащане, което да обуслови изискуемост на претендираното вземане и основателност на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
При обосноваване на горния правен извод въззивният съд се е позовал на императивната разпоредба на чл.16, ал.3 ЗЗД, според която при договори с продължително изпълнение, какъвто се явява процесният договор за кредит със срок за погасяване 20.08.2021 год., изменяването или заменяването има сила за насрещната страна по заварен договор, само ако ОУ са били съобщени на страната и тя не ги е отхвърлила. По силата на тази норма, според Варненския апелативен съд, следва да се приеме, че в отношенията между страните при определяне на месечните вноски, които кредитополучателят дължи за погасяване на предоставения му кредит са приложими новоприетите ОУ по ипотечни кредити на физически лица на Банката- кредитор въвеждащи по- благоприятен базисен лихвен процент за ипотечните кредити в евро, в сила от 07.05.2007 год., а не предходните ОУ при които е възникнало договорното правоотношение между съконтрахентите, щом ответниците, като длъжници са заявили, че приемат тези ОУ, а последните не съдържат изрична разпоредба за уреждане на заверените случаи по начин различен от установения от ЗЗД и конкретният договор за кредит препраща към ОУ за начина на формиране и актуализиране на базисния лихвен процент на Банката.
Следователно от решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че формулираните от касатора въпроси на материалното право, макар и важни нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол е недоказана.
Що се касае до съдържащото се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдение, че същите са свързани в неправилното приложение на чл.16, ал.3 ЗЗД относно института на „Общите условия”, тъй като не са били взети предвид от решаващия съд конкретните факти и обстоятелства по спора, то въведеният порок, относим към основанията по чл.281, т.3 ГПК дори и да е налице не подлижи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, поради липсата на създадено от законодателя тъждественост между основанията за достъп до касационен контрол и основанията за касация на обжалвания въззивен съдебен акт.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори и да се възприеме тезата на касатора, че така поставените от него правни въпроси са значими по чл. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в същността си касаят приложението на чл.16, ал.3 ЗЗД, то неоснователно е позоваването на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, аргументацията на който, съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не се изчерпва с бланкетното възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирано в случая.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, като и не е доказала да е извършила такива, поради което съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по въпроса за отговорността за същите- арг. от чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 136 от 17.06.2011 год., по т.д.№ 206/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: