О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 22.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1718/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София, срещу въззивно решение №770 от 8.12.2014 г., постановено по в.т..д. №131/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №400 от 22.08.2013г., постановено по т.д.№671/2012г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на изискуеми задължения на ответното дружество [фирма] по договор за наем с касатора, които задължения не се изпълняват от длъжника. Сочи се, че от 2011г. ответното дружество не е разполагало и не разполага с парични средства за удовлетворяване на вземането на касатора по договора за наем, което след неговото прекратяване е в размер на 36 147.60 лв., както и че сдлъжникът не притежава средства за заплащане на задълженията към НАП и други свои доставчици. Излагат се съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният състав не е уважил доказателствените искания на [фирма], свързани с оспорване на заключението по изготвената и приета от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, както и че незаконосъобразно не е уважено искането за поставяне на допълнителни задачи към вещото лице. Касаторът счита, че в производството по чл.625 ТЗ е доказана неплатежоспособността на ответния търговец, поради което претендира за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за всичките инстанции.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията, визирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, без да се сочат конкретни въпроси. В изложението се излагат съображения в подкрепа на тезата, застъпена в касационната жалба, че ответникът не е разполагал със средства за покриване на задълженията си към касатора, към трети лица и към НАП, че изготвените от [фирма] финансови отчети са съмнителни и нереални, както и че коефициентите за ликвидност са със стойности под нормативните, заложени в счетоводните стандарти. Сочи се, че въззивният състав се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата, а именно – с представеното към изложението решение №331/28.11.2013г. по в.т.д. №552/2013г. на Варненски АС.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че касаторът не е поставил правен въпрос с ясна и точна формулировка от значение за изхода на конкретното дело, нито е обосновал наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба с твърдение, че по делото се установява, че дружеството разполага с достатъчно средства за покриване на задълженията.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №400 от 22.08.2013г., постановено по т.д.№671/2012г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлена молбата на [фирма] по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност и за обявяване на неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 18.06.2012г. С обжалваното въззивно решение №770 от 8.12.2014 г., постановено по в.т..д. №131/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността.
В обжалваното решение въззивният състав приема за установено, че между молителя по чл.625 ТЗ и ответника по молбата, е бил сключен на 1.09.2011г. договор за наем на търговско помещение – медико-стоматологичен център, по който ответното дружество е допуснало забавяне на плащанията на дължимите по договора наемни месечни вноски и консумативи. В хода на производството са сключени споразумения за новиране на задълженията по наемния договор съответно на 6.12.2012г. и 23.05.2013г. като е установено, че след 1.01.2013г. длъжникът не е извършвал плащания, в резултат на което наемодателят е развалил договора за наем на 23.08.2013г., а наемателят е предал държането на имота. В решението е посочено, че има образувано изпълнително дело за сумата 36 147.60 лв. и висящо производство по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимостта на посочената сума.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата [фирма] по чл.625 ГПК, въззивният състав приема, че задълженията на ответното дружество, произтичащи от неизпълнението на договора за наем, нямат характер на парично задължение от търговска сделка по см. на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ / в редакцията преди изменението на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ, направено със ЗИДТЗ бр.20/2013г./. Съдът излага съображения защо счита, че в случая предпоставките за наличието на неплатежоспособност на ответното дружество следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 ТЗ преди изменението й от 2013г. Именно на базата на разсъжденията в мотивите към обжалваното решение относно липсата на обратно действие на материалноправната норма на чл.608 ал.1 ТЗ, съдът стига до извода, че молбата по чл.625 ТЗ е неоснователна, тъй като не е налице „изискуемо парично вземане по търговска сделка, поради липсата на характеристиките на търговска сделка на договора за наем”.
Като допълнение към посочения мотив за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ, въззивният състав е изложил съображения защо приема за установено, че финансовите затруднения на дружеството не обосновават невъзможност то да погаси изискуемо свое вземане към молителя, че затрудненията по своя характер са временни и че няма икономическа причина дружеството да не продължи да развива дейността си. Съдът е обосновал този извод с анализа на действителното актуално финансово и икономическо състояние на ответното дружество, съобразявайки се с данните от приетото на 28.10.2014г. заключение на вещото лице по извършената счетоводна експертиза за коефициентите за обща ликвидност, за бърза ликвидност, за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност, както за коефициенти за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният състав се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос без обаче да формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. На базата на оплакванията в касационната жалба и релевираната от касатора съдебна практика /решение №331/28.11.2013г. по в.т.д. №552/2013г. на Варненски АС, за което няма данни да е влязло в сила/ би могло да се предположи, че въпросът на касатора е свързан с начина, по който следва съдът да преценява наличието на неплатежоспособност и за доказателствената стойност на балансовите данни на длъжника. Но както бе посочено по-горе, според разясненията в т.1 от мотивите към Т..решение №1/2010г. на ВКС, ОСГТК, касационният състав не е оправомощен сам да формулира въпрос, изхождайки от твърденията и оплакванията на жалбоподателя. Отделно следва да се има предвид, че решаващият аргумент на въззивния съд за неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ е свързан с приложението на разпоредбата на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ /преди и след изменението с ЗИДТЗ, ДВ бр.20/2013г./ относно характера на паричното задължение като предпоставка за обявяване на неплатежоспособността.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. По изложените съображения настоящият състав намира, че не може да бъде допуснато до касационно обжалване на решение №770 от 8.12.2014 г., постановено по в.т..д. №131/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответната страна в производството по чл.288 ГПК, тъй като такива не се претендират с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №770 от 8.12.2014 г., постановено по в.т..д. №131/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :