4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
С., 23,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………………….……..……. и с участието на прокурора………………….………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 108 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5784 от 22.ХІ.2010 г. на едноличния търговец М. С. М. от Р., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „М. М.-С.”, която е била подадена против въззивното решение № 7 на Разградския ОС, ГК, от 20.Х.2010 г., постановено по т. д. № 23/2010 г., с което ЕТ-настоящ касатор, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-Р. сума в размер на 15 000 лв. – като уговорена неустойка в сключен помежду им предварителен договор от 24.ІV.2002 г. за продажба на приватизирано като обособена част магазинно помещение в Р., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /5.ІІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, както и общо 1 092.16 лв. разноски за двете инстанции.
Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Разградския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който претенциите на ищцовото [фирма]-Р. – за присъждане на неустойка и на законна лихва върху нея, дължима от завеждане на делото, да се отхвърлят – като неоснователни, ведно с присъждане на разноски „за проведеното до момента съдебно производство в двете съдебни инстанции”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-Р. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното осъдително решение въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата в страната, който бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно необсъждането на всички доводи и възражения, които ЕТ бил направил във въззивното производство. Точно в този смисъл било постановеното от състав на ВКС, ГК, ІV-то определение № 296 от 27.ІІІ.2009 г. по гр. д. № 257/09 г. Отделно от това, според ЕТ касатор, въззивният съд се е произнесъл с атакуваното осъдително решение в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправния въпрос, че като ползвател на имота ищцовото [фирма]-Р. било владяло магазинното помещение на законно основание и затова д-вото нямало задължение за плащане на обезщетение за реализираното ползване. Докато с Р. № 1527/4.Х.1995 г. на ВС, ІV-то г.о., постановено по гр. дело № 729/94 г., било прието, че владението на имота по силата на предварителен договор не прави владелеца добросъвестен по смисъла на чл. 70 във вр. чл. 79, ал. 2 ЗС, понеже липсвало законно основание за това, а и с Р. № 183 на ВКС, ГК, ІІ г.о. от 27.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 4931/08 г. бил споделен решаващия извод на въззивната инстанция за качеството на касатора единствено като държател на процесния имот, след като по същото дело липсвали доказателства за фактическо предаване на владението върху този имот по силата на съответния предварителен договор.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Р. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на наведените в жалбата на ЕТ оплаквания за неправилност на въззивното решение на Разградския ОС. Инвокирани са доводи, че в изложението не са били посочени „ясно и категорично” материално- и процесуалноправен въпрос, по които Разградският ОС да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Разградския ОС, касационната жалба на [фирма]-Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По релевирания от ЕТ-касатор процесуалноправен въпрос:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, т.е. този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там посочените от него факти и обстоятелства. Въобще непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В настоящия случай, вместо ясно и точно формулиран процесуалноправен въпрос, ЕТ касатор всъщност възпроизвежда едно от оплакванията си за неправилност на въззивното решение: досежно това, че Разградския ОС не бил обсъдил всички доводи и възражения, направени от него във въззивното производство, „отклонявайки се по този начин от основното си процесуално задължение по чл. 236 ГПК”. Но това, което е отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК /във вр. чл. 235 от процесуалния закон/, не може да е едновременно и основание за допустимост на касационното обжалване.
2. По т.нар. материалноправен въпрос” в изложението към касационната жалба на [фирма]:
Съгласно т. 3 от задължителните постановки на горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС, противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение на отделен негов състав, е възможно да се прояви единствено в хипотеза, когато последното е било постановено по реда на чл. 290 от сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./и то именно по същия правен въпрос, докато и двете цитирани и приложени от ЕТ касатор към изложението по жалбата му решения на състави от ГК на ВКС, респ. на ВС /до 1996 г./ са били постановени по реда на отменения ГПК.
Независимо от това обаче, не се касае и за противоречиво решаван от съдилищата в страната материалноправен въпрос, тъй като данните по конкретното дело са били, че в периода 1 май 2002 г. – 31.ХІІ.2008 г. владението върху процесното магазинното помещение е било упражнявано от страна на ищцовото [фирма] на основание предоставянето на владението му със сключения между страните по спора предварителен договор от 24.ІV.2002 г., т.е. в изрично уредената хипотеза по чл. 70, ал. 3 във вр. чл.чл. 71 и 72 ЗС. Обстоятелството дали същият владелец е бил добросъвестен или недобросъвестен по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС в случая е ирелевантно към основателността на противопоставеното от ЕТ настоящ касатор възражение за прихващане с дължимото му обезщетение за лишаването му от ползването на въпросния търговски обект, щом като решение № 1527/4.Х.1995 г. на ВС, ІV-то г.о. по гр. д. № 729/94 г. има за свой предмет установяването на невъзможност за придобиване на собственост с изтичането на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, а не осъщественото през същия период ползване на процесния по това дело недвижим имот. Липсва произнасяне по същия правен въпрос и с второто от двете цитирани и приложени от ЕТ касатор решения на състави на ВКС – това по гр.д. № 4931/08 г. на ІІ-ро г.о., където до предаване на владение по силата на предварителен договор въобще не есе стигнало, понеже страните са подписали договор за наем.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 на Разградския окръжен съд, ГК, от 20.Х.2010 г., постановено по т. д. № 23/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1