О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 30,10,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 3944/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. К. П., [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Й. П. Н., срещу определение № 11125 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 5167/2013 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която е постановено да се издаде обезпечителната заповед след внасянето на парична гаранция в размер на 10 000 лева и в частта, в която не е допусната поисканата обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, моли то да бъде отменено в обжалваните части и вместо това на основание чл. 389 и сл. ГПК да се допуснат исканите обезпечителни мерки.
Ответникът по частната жалба е заявил становище за оставяне без уважение на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд е допуснал обезпечение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от М. К. П. против А. Г. Д. за сумата от 12 000 евро, чрез налагане на запор върху сумите, по банковите сметки на [фирма] до размера на претендираната сума и поетапно, като е определил парична гаранция в размер на 10 000 лева и е оставил без уважение искането да се допусне възбрана върху недвижим имот.
След преглед на данните по делото, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС, счита че обжалваното определение е правилно.
Относно частта, с която е постановено да се издаде обезпечителната заповед след внасянето на парична гаранция в размер на 10 000 лева, следва да се отбележи, че преценката на доказателствата и на нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и специфична за всяко дело. Съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Т. е. предпоставките за допускане на обезпечение посочени в чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК могат да бъдат и в условията на кумулативност. Още повече, че преценката на съда относно предоставянето на гаранция е по целесъобразност. Доводите на частния жалбоподател за прекомерност на така определената от Софийски градски съд гаранция са също неоснователни. Жалбоподателката е посочила, че размерът на определената гаранция е необосновано завишен – до почти половината от претендираната сума. Простото съотношение между размера на гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК и претендираната сума не е единственият релевантен критерий за определяне размера на гаранцията. Налице са и множество други критерии, а и няма обоснована безспорна несъотносимост.
Относно частта, с която не е допусната поисканата обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, съсобственост на ответника с К. С. А., като краен резултат независимо от мотивите на Софийски градски съд, настоящият състав на ВКС счита, че с допускането на обезпечение по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на запор върху сумите по банковите сметки на [фирма] до размера на претендираната сума, обезпечителната нужда на М. К. П. е задоволена. Релевантен е нейният интерес, а той ще бъде достатъчно защитен и само чрез допуснатия от Софийски градски съд запор.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11125 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 5167/2013 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е постановено да се издаде обезпечителната заповед след внасянето на парична гаранция в размер на 10 000 лева и в частта, с която е оставено без уважение искането да се допусне обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот.
Определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: