О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 04.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3290/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 419 от 25.05.2015 г., постановено по в. т. д. № 422/2015 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 269 от 15.01.2015 г. по т. д. № 9332/2014 г. на Варненски районен съд, с което по иск, предявен от публичен изпълнител при ТД на НАП – [населено място], е обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК договор, обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 178, т.І, рег. № 1654, дело № 162/2014 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192, с който [фирма] продава на Л. П. Гребенска собствения си недвижим имот в [населено място], обл. Варна, представляващ УПИ № V-40065, кв.040-2, целият с площ 8 265 кв. м., при граници, посочени в нотариалния акт, за сумата 15 000 лв., като са осъдени ответниците да заплатят разноски по чл.78, ал.1 ГПК на ТД на НАП [населено място] и държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК по сметка на съда.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че макар в мотивите си да е посочил, че кредитира заключението на назначената по делото експертиза, въззивният съд е възприел само част от заключението като е използвал по-високата от двете стойности, на базата на които вещите лица са определели пазарната цена на продадения недвижим имот, и с оглед на нея е формирал извода си за недействителност на договора на основанието по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Навежда оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, и в противоречие със становището, изразено в решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. на ВКС, І т. о., че в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК критерият „равностойност” не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ДОПК, в което касаторът твърди, че обжалваното решение съдържа произнасяне по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, формулирани така : „В материалноправен аспект : Да бъде въведена с решение, съставляващо практика по чл.290 от ГПК, единен критерий за понятието „значителна разлика между даденото и полученото”; В процесуален аспект : Да бъде въведена практика по чл.290 от ГПК по въпроса има ли право съдът, след като приема експертизата, определяща пазарната цена на имота, като обективна и компетентно дадена, да ползва за мотивиране на решението си само част от тази експертиза, като тази част съставлява единият от компонентите /определен нормативно метод/, послужил за определяне на пазарната цена като средно претеглена от два компонента /метода/”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски районен съд, с което е уважен предявеният от публичен изпълнител при ТД на НАП [населено място], против [фирма] и Л. Гребенска иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, Варненски окръжен съд е приел, че договорът за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 178, н. д. № 162/2014 г. на нотариус Д. С. с рег. № 192, с който [фирма] е прехвърлило на Л. Гребенска собствения си недвижим имот в [населено място], обл. Варна, е недействителен по отношение на държавата, тъй като е сключен след датата на установяване с влязъл в сила ревизионен акт на непогасени публични задължения на дружеството – продавач към държавата в размер на 342 125.07 лв. и стойността на имота надхвърля значително получената от продавача цена. При преценката на специфичната за основанието по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК предпоставка – неравностойност на разменените по сделката престации, въззивният съд е съобразил заключението на назначената по негова инициатива съдебно – оценителна експертиза, с помощта на която е определена пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на продажбата, към момента на сключване на договора – 15.05.2014 г. В заключението е отразено, че пазарната цена възлиза на 23 750 лв. Посочената сума е получена като осреднена стойност /при съотношение 50 : 50/ между сумите 34 380 лв. – стойност на имота по метода на сравнимите неконтролирани цени, и 13 120 лв. – стойност на имота по метода на увеличената стойност. След съпоставяне на установената от вещите лица действителна пазарна цена с уговорената в договора продажна цена – 15 000 лв., съдът е направил извод, че е налице значително превишение на действителната стойност на имота над цената, за която същият е продаден, и поради това е приел, че договорът за продажба е недействителен на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с два въпроса, за които бланкетно се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос е поставен непрецизно, но уточнен съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, същият е за критерия, според който съдът, сезиран с иск по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, извършва преценка на съотношението между разменените престации по оспорваната с иска разпоредителна сделка и се произнася дали даденото по сделката от лицето, което има непогасени публични задължения към държавата, надвишава значително по стойност полученото. Въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, но по отношение на него не е осъществена бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с въззивното решение и обусловил изхода на конкретното дело правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 107 от 14.11.2011 г. по т. д. № 742/2010 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по поставения от касатора правен въпрос за правомощията на съда при определяне на критерия „значително” при съпоставяне на стойностите на даденото и полученото в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК. Решението, на което касаторът се е позовал в касационната жалба, има характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и според даденото с него разрешение критерият „равностойност”, който се преценява към момента на сключване на сделката, не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката; тези цени следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период; наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество или на цената на разменените престации, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност; за да е налице недействителност, неравностойността следва да бъде значителна. В решението е посочено, че не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително” – нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб, а дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като съдът мотивира становището си и това становище подлежи на инстанционен контрол. Наличието на задължителна практика по релевантния за конкретното дело правен въпрос, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика, тъй като е извършил преценката си за значителна неравностойност на насрещните престации по договора за продажба съобразно доказателствата и фактите по конкретното дело и е аргументирал изводите, до които е достигнал в резултат на нея. Поради това решението не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите на касатора за неправилност на извода, че даденото по договора значително надвишава получената от продавача цена, са относими към правилността на решението и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да се обсъждат в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и във връзка с втория въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По същността си този въпрос не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като инкорпорира в съдържанието си оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждането и възприемането на заключението на назначената във въззивното производство оценителна експертиза. Процесуалните нарушения при разглеждане на делото и при обсъждане на доказателствата са предмет на касационна проверка в производството по чл.290 ГПК, но не предпоставят допускане на касационно обжалване, ако не са осъществени специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Извън изложеното поставеният от касатора „въпрос” не кореспондира с данните по делото, доколкото от мотивите към обжалваното решение е видно, че съдът е преценил неравностойността на престациите като значителна съобразно посочената от вещите лица осреднена пазарна стойност на имота, а не е използвал само част от констатациите в заключението /досежно по-високата стойност, определена чрез метода на сравнимите неконтролирани цени/, както твърди касаторът.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. № 422/2015 г. на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 25.05.2015 г., постановено по в. т. д. № 422/2015 г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :