1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр.София, 09.06. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2795 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 16 -то ОУ „Р. Ж.” – [населено място], представлявано от директора Е. И., чрез адв. Е. З., срещу въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по възз.гр.д. № 11909/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-64-64 от 10.04.2014г. по гр.д. №46331/2013г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. А. С. против 16-то ОУ „Р. Ж.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основание за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулираните / и уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК / въпроси касаят: 1/приложението на чл.329 ал.1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите, въведени от работодателя за извършване на подбора; респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”; 2/ допустимо ли е съдът да обсъжда и да се произнася по факти, свързани с допълнителните критерии за подбор, които ищецът не е оспорил и не е въвел като основание за незаконосъобразност на извършения подбор. Твърди се противоречие при разрешаването на поставените въпроси от въззивния съд със задължителната практика на ВКС – решение №190/11.05.2012г. по гр.д. №1638/2010г., ВКС, ІV г.о., решение №616/15.10.2010г. по гр.д. №1327/2009г., ВКС, III г.о., решение № 503/05.01.2012г. по гр.д. №77/2011г., ВКС, IV г.о., решение №57/13.02.2014г. по гр.д. №5905/2013г., ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответната страна Х. А. С., представлявана от адв.Р. В., в представения писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, както и че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Kасационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по делото е образувано по предявени от Х. С. против 16-то ОУ „Р. Ж.” – [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението. От фактическа страна е установено, че ищцата е работила в ответното училище по трудов договор от 01.09.2000г. на длъжност „учител по изобразително изкуство”; че в училището е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 04.09.2013г., с което щатните бройки за заеманата от Стоилова длъжност били намалени от три на две; че със Заповед №849/04.09.2013г. работодателят е определил комисия за извършване на подбор измежду лицата, на които длъжностите се съкращават; както и че със Заповед №34/18.09.2013г. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, поради съкращаване на щата /чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ/. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344, ал.1 т.1 – т.3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че извършеният от работодателя подбор по чл.329, ал.1 КТ е незаконосъобразен, тъй като назначената комисия по подбора не е формирала самостоятелни изводи по отношение на законовите критерии за подбора. Съдът е посочил, че критериите касаят кумулативната преценка на професионалната квалификация /образование, правоспособност и специализации/ и нивото на изпълнение на работата, разбирано като срочното, количествено и качествено изпълнение на възложената работа. По отношение на първия критерий, съдът е приел, че назначената комисия не е взела предвид притежаваната от ищцата допълнителна квалификация – преминато обучение по програма „Гражданско образование”, съгласно удостоверение от 03.11.1999г.; и участие през 2013г. в практикум на тема „Работа с електронни учебници и интерактивни технологии в началното училище”. По отношение на втория критерий – ниво на изпълнение на възложената работа е направен извод, че подходът на комисията е формален, тъй като според съда механично са възприети оценките на сравняваните лица по заложените от работодателя подкритерии от картите за диференцирано заплащане; както и че членовете на комисията по подбора не са формирали самостоятелна собствена оценка по определените от работодателя подкритерии, а са базирали решението си изцяло на точките, вписани във въпросните карти. В обобщение е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329, ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по първия поставен от касатора въпрос, касаещ приложението на чл.329, ал.1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”. Изведеният въпрос е обусловил правната воля на съда, по същия има създадена задължителна съдебна практика – ТР№3/ 2012г. на ОСГК, Решение №190/11.05.2012г. по гр.д.№1638/2010г. на ІV г.о. и др., в отклонение с които е постановено атакуваното въззивно решение.
Вторият въпрос в изложението няма претендираното от касатора значение, тъй като процесуалноправните разрешения на въззивния съд в случая са предопределени от извода за незаконосъобразност на процедурата по подбора. Аргументацията в изложението по този въпрос е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които ще са предмет на проверка в производството по реда на чл.290 – чл. 293 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.01.2015г., постановено по възз.гр.д. №11909/2014г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора 16 ОУ „Р. Ж.” – [населено място], СО – Район „Н.”, [улица], представлявано от Директора Е. И., чрез адв. Е. З., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 166.87 лева и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и в зависимост от изпълнението на указанията на съда, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване, или на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.