О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 739
гр. София 21. 07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 250 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. К. В. е обжалвала въззивното решениe на Бургаският окръжен съд № V* от 13.10.2008г. по гр.д. № 509/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
Бургаският окръжен съд е оставил в сила въззивното решение на Бургаския районен съд № Х* от 07.05.2008г. по гр.д. № 1985/2007г. по допускане на делбата.
В касационната жалба се сочи като съществен въпроса за приложението на чл.21 ал.2 СК и конкретно на обстоятелствата, които е длъжен да установи съделителят, който чрез възражение в делбата претендира да му бъде признато преобразуване на лично имущество от придобито по време на брака имущество и оттам по-голяма квота от съсобствеността. Поддържа се от касаторката , че в нарушение на съдебната практика съдът е приел в обжалваното решение за недоказано възражението по чл.21 ал.2 СК изследвайки имущественото състояние на съпрузите, на техните родители и роднини. В обратен смисъл според касаторката е приетото в решение на ВКС, І г.о. № 756/1996г., І г.о.
Касаторката се позовава и на нарушение на съдебната практика по въпроса за допустимостта на гласните доказателства за установяване претенцията по чл.21 ал.1 и 2 СК– решение № 535 от 17.06.1994г. по гр.д. № 403/1994г. , решение № 108 от 08.04.1999г. по гр.д. № 772/1998г. на ІІ г.о., решение 427/2006г. на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е доказано възражението за вложени 8000лв. лични средства на съпругата при закупуване на апартамента , за установяването на което са посочени гласни доказателства. Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелката Ш, която е близка роднина – сестра на ответницата – касатор поради това, че не свидетелства за факти, които лично е възприела и има противоречие между казаното от нея и писмените доказателства за изпращани суми от съпруга, който е бил на работа в чужбина. Следователно същественият въпрос, който е разрешен от въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС за неприложимост на ограничението на чл.133 ал.1 б.”в” ГПК /отм./, защото съдът не е приел за недопустими, а за недостоверни показанията на разпитаната свидетелка, което е част от решаващата му дейност, която стои извън предмета на производството по чл.288 ГПК за проверка на основанията за допускане на касационното обжалване. Изводът на съда, че по възражението по чл.21 ал.2 СК следва да се изследва имущественото състояние на страните и техните роднини не е решаващ за крайният изход на делото, след като е прието, че липсват преки доказателства за вложените от съпругата лични средства. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решениe на Бургаският окръжен съд № V* от 13.10.2008г. по гр.д. № 509/2008г. по жалбата на П. К. В. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: