О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
гр. София, 25.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 578 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” АД, гр. С. чрез процесуалния им представител адв. Ц срещу решение № 54 от 18.02.2009г. по в. гр. д. № 20081200500768/2008г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 1302/23.03.2007г. по гр. д. № 926/2006г. на РС Благоевград и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск по чл. 505 ТЗ.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правната квалификация на главния иск в противоречие с практиката на ВКС, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Б” ООД, гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Обжалваният съдебен акт е постановен по реда на чл. 218з ГПК /отм./ след отмяна на първото въззивно решение № 524/26.11.2007г. по гр. д. № 573/2007г. на Благоевградски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав, постановено с решение № 362/26.06.2008г. по т. дело № 78/2008г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
За да обезсили първоинстанционния съдебен акт и върне делото на РС Благоевград за разглеждане на предявения иск, при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск за неизпълнение на договорно задължение по договор за паричен заем, докато твърденията и искането на ищеца определят претенцията му като иск с правно основание чл. 505 ТЗ.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос за правната квалификация на предявения иск е от значение за спора и изхода на делото, но не е разрешен в протворечие с постоянната практика на ВКС. Многократно ВКС е изразявал становище, че правното основание на иска се определя от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, т. е. направеното искане – решение № 64/05.02.1985г. по гр. д. № 852/1984 г., II г. о., решение № 288/05.05.1989г. по гр. д. № 195/1989 г., III г. о., решение № 1162/ 23.05.1996г. по гр. д. № 2530/1995г., IV г. о., решение № 1207/ 19.05.1966г. по гр. д. № 631/1966г., I г. о., решение № 2224/28.12.1984г. по гр. д. № 1120/1984 г., II г. о., решение № 234/23.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 1225/2000 г., V г. о., решение № 688/09.07.2003г. на ВКС по гр. д. № 593/2002г., IV г. о., решение № 827/19.11.2003г. по гр. д. № 74/2003г. на ВКС, ІІ г. о. и други. Това становище е изразено от ВКС, ТК, Първо отделение и в решение № 362/26.06.2008г. по т. дело № 78/2008г., с което е отменено решение № 524/26.11.2007г. по гр. д. № 573/2007г. на Благоевградски окръжен съд по настоящия спор и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. В настоящия случай в исковата молба ищецът поддържа становище, че съгласно запис на заповед от 05.11.2002г. ответното дружество е било длъжно да изплати на 05.05.2003г. сумата 19 560 лв. Записът на заповед бил предявен на 05.05.2003г., но ответникът заплатил само 10 000 лв. и въпреки отправените покани е останала неиздължена сума в размер 9 560 лв., която се претендира с исковата молба, заедно с лихва за забава в размер 3 520,20 лв. за периода от 05.06.2003г. до 07.04.2006г. и законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателно плащане на главницата. Тези претенции са поддържани в първоинстанционното производство, ищецът не е изложил твърдения за вида на каузалното правоотношение във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, и не е извършил изменение на иска по реда на чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./. В съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум в исковата молба, съобразно постоянната практика на ВКС въззивният съд е определил правното основание на основния иск – чл. 505 ТЗ.
Неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г., ВКС, ОСГК, тъй като същото не третира въпроса за определяне правната квалификация на предявения иск.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за начина на определяне на правната квалификация на иска съществува трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 18.02.2009г. по в. гр. д. № 20081200500768/2008г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.