О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София , 01.02.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2786 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. Д. от [населено място], общ.А., чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 15.03.2017г., постановено по в.гр.д.№22/2017г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.11.2016г. по гр.д.№50/2016г. на Балчишки районен съд, с което е уважен предявения от Галена Н. М. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК като упражняването на родителските права спрямо детето В., род. 03.07.2012г., е предоставено на майката Галена М., постановен е режим на лични отношения на бащата К. Д. с детето; присъдена е издръжката, дължима от бащата на детето.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Галена Н. М., чрез процесуален представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете В., род. 03.07.2012г., е предоставено на майката Галена М.; постановен е режим на лични отношения на бащата К. Д. с детето; присъдена е издръжка на детето в размер на 130лв., дължима от бащата.
Въззивният съд е споделил оспорените със жалбата изводи на районния съд, че при съпоставката между родителите по критериите : възпитателски качест-ва, материални възможности и морален облик приоритет има майката. Приел е, че при положение, че и по другите критерии по член 59,ал.4 от СК : пол и възраст на детето, привързаност, възможност за получаване на помощ от трети лица, социално обкръжение и жилищно – битови условия положението на майката е по – добро, възлагането на родителските права на нея е съобразено с най – добрия интерес на детето.
Във въззивното решение е посочено, че съгласно приетата в трайната съдебна практика задължителна сила на указанията в Постановление № 1 / 12.11.1974 г. на П. и при действието на СК от 2009 г., релевантно обстоятелство при решаване на спор за упражняване на родителските права е моралният облик на родителите. Прието е за установено, че действително в далечната 2007г., през месец май, спрямо М. е извършен опит за транспортиране до А. с цел използването й за развратни действия; двама български граждани са осъдени за задграничен трафик с проституция с влезли в сила присъди на австрийски съд; по провежданото от австрийските криминални власти разследване М. е дала подробни показания пред на Районна прокуратура –П.. Прието е съда, че поведението й по самоволно напускане на семейното жилище и изоставяне на другото си дете и съпруга си през месец май на 2007г. е неоспорено от нея в брачния процес /по гр.д.№ 1282/ 2007г. по описа на Д./ нарушение, причинило дълбокото и непоправимо разстройство на брака й – основание за прекратяването му по реда на член 99, ал.3 СК и възлагане на родителските права върху това дете на бившия съпруг с решение № 125 от 1.11.2007 г. Посочено е от въззивния съд, че по настоящото дело няма доказателства /а не се и твърди/ тя да е извършила морално укорими действия като тези от миналото си. Прието е, че в усвоеното след 2007 година от въззиваемата поведение в обществото няма нищо укоримо от морална гледна точка; то е ориентирано изцяло към справяне със затрудненията в социалната адаптация, към получаване на умения и нови знания с цел личностово развитие, адекватно на заобикалящата я среда и на нуждите на детето, които отглежда и възпитава; изобщо начинът, по който е организирала живота си след злополучното й въвличане в трафик на жени, сочи на осъзнаване на допуснатите грешки и на извършен избор към положителна промяна. Въззивният съд е посочил в решението си, че не е необходимо себеоценката да се манифестира чрез заявление за аморални постъпки и разкайване в съдебния спор за родителските права. По тези съображения въззивният съд е приел, че добрата нравственост на майката не подлежи на съмнение .
В изложението за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано във въззивната му жалба, жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по въпроса: „при съдебен спор, следните обстоятелства, преценени в съвкупност и касаещи само единия родител, представляват ли пречка по смисъла на пар.ІІ, б.“а“, б.„б“, б.„е“ и б.„ж“ на ППВС №1/1974г. за предоставяне упражняването на родителските права на същия родител, а именно: – доброволното извършване на развратни действия, когато тези действия са извършени 10 години преди разглеждане на съдебен спор за упражняване на родителски права; -изричането на неистини относно посочените развратни действия в нарушение на чл.3, ал.2 ГПК при задължителното изслушване от съда при разглеждане на горепосочения съдебен спор; -неспазването на писмено обещание, че ще върне детето на другия родител след определено време с цел да си осигури по-благоприятни условия за предстоящ съдебен процес с оглед съвместното живеене с детето по време на съдебния процес“.
Поставеният въпрос предпоставя в себе си във втората и третата си част нещо различно от приетата по делото за установена фактическа обстановка от съда, поради което в тази си част не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите по т.1, ТР №1 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В останалата част въпросът на касатора е поставен извън конкретните обстоятелства, при които ищцата е била въвлечена в трафик на хора през 2007г., които въззивният съд е преценил заедно с поведението й след 2007г., в което няма нищо укоримо от морална гледна точка и за което съдът е приел, че е ориентирано изцяло към справяне със затрудненията в социалната адаптация, към получаване на умения и нови знания с цел личностово развитие, адекватно на заобикалящата я среда и на нуждите на детето, което отглежда и възпитава; изобщо начинът, по който е организирала живота си след злополучното й въвличане в трафик на жени, сочи на осъзнаване на допуснатите грешки и на извършен избор към положителна промяна. Поради това неоснователно се сочи от касатора противоречие на въззивното решение с ППВС №1/1974г. относно приетото относно възпитателските качества на родителя, моралния му лик, а също и относно грижата и отношението към детето. Относно последното обстоятелство в съответствие с ППВС №1/1974г. въззивният съд е отчел личните усилия на майката във връзка с отглеждането на детето В., надзора и възпитателските похвати по изграждане на личността на детето. Установено е, че от раждането на детето В. на 3.07.2012г. е посветена на грижите за него, в ранната си възраст В. била отглеждана предимно от майка си, после заради финансови затруднения тя започнала работа, детето тръгнало на детска градина и се налагало /с оглед ранния начален част на работата/ да възложи воденето и прибирането на друга на друга жена срещу заплащане; междувременно М. била приета да учи задочно в П. в специалността – начална и училищна педагогика и след завършването работи по специалността. Възприетата от съда експертната психологическа оценка е, че тя има добър родителски капацитет, добри родителски умения, използва удачни методи на възпитание и активно включване във всеки един от аспектите на живота на детето. Във въззивното решение поведение на родителите е оценено посредством интереса на детето В. /съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др./. Освен това не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Отделно от това, при наличие на установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика /вкл. ППВС №1/1974г., на която се позовава касаторът/, неоснователно се сочи основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът поставя въпрос: „неизследването от вещото лице на актуалното отношение на родителя към детето му от предишен брак при назначена съдебна експертиза за преценка на родителския капацитет, отразява ли се на законосъобразността на преценката на съда на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права върху последващо за същия родител дете“. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е от значение за конкретното дело по спор на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от фактическото им съжителство дете В.. По този спор е от значение конкретното проявление на качествата на личността на родителя и на родителските му умения по отношение на детето В.. Отделно от това, касаторът само е посочил разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, но не е посочил задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивното решение противоречи по поставения въпрос; не е посочил и не е аргументирали поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото.
Касаторът поставя въпрос: „длъжен ли е съдът при формиране на правинте си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводите на страните“, който счита, че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Въпросът касае посочени от касатора оплаквания във въззивната му жалба. Относно оплакванията, че вещото лице е излязло извън поставената задача като е включило изследване чрез психологическа беседа на майката, самото вещо лице в съдебно заседание е изяснило, че това е подход, за да не се изказват само ориентировъчни резултати /каквито принципно дават първите два теста/, а за да се позове на собствения си опит на специалист, т.к. когато се провеждат беседи освен целенасочените въпроси има наблюдение над лицето, наблюдение на езика на тялото, за да се видят разминавания. Относно оплакването, че като не е проведена такава беседа и с бащата страните са били неравнопоставени, следва да се има предвид, че експертното заключение и за двамата родители е, че и двамата имат добър родителски капацитет, което е възприето и от съдебните състави по спора. Т.е. непровеждането на беседа с бащата не се е отразило на благоприятния за него извод на съда за наличие на добър родителски капацитет. Относно оплакването, че вещото лице не е включило в изследването на родителския капацитет на майката и обстоятелството, че същата е родител и на дете от брак, прекратен с развод, с друг баща. Експертното мнение на вещото лице по този въпрос подробно е отразено в съдебния протокол по първоинстанционното дело. Както се посочи по-горе, от значение за настоящия спор е конкретното проявление на качествата на личността на родителя и на родителските му умения по отношение именно на детето В.. Неоснователно се сочи, че въззивният съд не е отговорил на оплакванията във въззивната жалба относно изводите на съда по доводите му относно поведението на ищцата при изслушването й по това и дело и несъответствие с показанията й, дадени по делегация пред Районна прокуратура –П.. В тази насока въззивният съд е изложил съображения относно поведението на ищцата през 2007г. и обстоятелствата, при които, през месец май, спрямо нея е извършен опит за транспортиране до А. с цел използването й за развратни действия; изложил е съображения, че нейното поведение е било преценено по заведеното през 2007г. бракоразводно дело при предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете; че не е необходимо себеоценката да се манифестира чрез заявление за аморални постъпки и разкайване в съдебния спор за родителските права. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд по оплакванията и доводите му във въззивната жалба, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване. Не е обсъден довода във въззивната жалба, че „ищцата не е спазила обещанието си да върне детето при бащата с цел да си осигури благоприятни условия за инициирания от нея съдебен процес“. Видно от представеното с отговора на исковата молба споразумение между страните, срокът по това споразумение тече в хода на отнесения пред съда спор относно упражняването на родителските права, поради което необсъждането на доводите във връзка с това споразумение не би могло да се приеме за съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 450лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.03.2017г., постановено по в.гр.д.№22/2017г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място], общ.А., да заплати на Галена Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], сумата 450лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: