О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 10.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1230 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2306 от 28.02.2017 г. на Б. А. К. чрез адвокат И. А. против определение № 45 от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 474/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба с вх. № 27212 от 06.12.2016 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 91 от 24.03.2015 г. по в.гр.д.№ 724/2014 г. на Окръжен съд – Кюстендил. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му по съображения, черпени и от изхода на приключило по-рано гражданско дело по предявен от Б. А. К. срещу дъщерите на С. Е. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от С. Е. М. чрез адвокат Т. П., с който се поддържа, че частната жалби е неоснователна.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по – нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалби е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна с вх. № 27212 от 06.12.2016 г. е подадена в деловодството на Районен съд – Кюстендил една година след като молителката е узнала за движението на промените в собствеността на недвижимия имот, съответно – е могла да се снабди с писмените доказателства, които е релевирала като нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. след изтичане на въведения с чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок, в който молбата за отмяна следва да бъде подадена. По тази причина молбата за отмяна е преценена като процесуално недопустима и е оставена без разглеждане.
Определението на ВКС, ІІІ г.о. е правилно.
Процесуалната недопустимост на молбата за отмяна с вх. № 27212 от 06.12.2016 г. е очевидна дори само въз основа на съдържащите се в обстоятелствената й част твърдения на самата молителка. В молбата за отмяна изрично е заявено, че Б. А. К. е узнала за документите, въз основа на които претендира отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК през м. ноември 2015 г. (когато по нейна молба било образувано изпълнително дело). Това означава, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на молителката е изтекъл най-късно на 29.02.2016 г., а в случая молбата е подадена на 06.12.2016 г. – повече от 9 месеца по-късно. Това е възможно най-благоприятното за молителката становище по приложението на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая данните по делото сочат, че при грижливо водене на гражданското дело, решението по което се атакува, Б. А. К. е била в състояние, без особено затруднение, да се снабди с документите (нотариалните актове, приложени към молбата за отмяна) още по време на разглеждане на делото. Искането й по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се основава на доказателствата за прехвърлянето на собствеността върху придобитите от нея жилище и мазе, чието проследяване се постига със справка по публично достъпните (съгласно чл. 7 от Правилника за вписванията) книги за вписванията. Молителката не твърди и не е установила наличието на препятствие за снабдяването й с документите, което да е отпаднало едва след влизане в сила на атакуваното решение, поради което настоящият състав на съда приема, че като начало на 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случая следва да се има предвид датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Кюстендил, т.е. – 24.03.2015 г. По тази причина се налага извода, че в случая 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл на 24.06.2015 г. и разглеждането на подадената на 06.12.2016 г. молба за отмяна е процесуално недопустимо.
Въведените с частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, основани на изхода на приключило по-рано гражданско дело по предявен от Б. А. К. срещу дъщерите на С. Е. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, са ирелевантни по отношение преценката за спазването на срока по чл. 305 ГПК, поради което и не следва да се обсъждат в настоящото определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45 от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 474/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: