3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 11.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №964/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на А. Т. А. ЕГН: [ЕГН] от[населено място] срещу решение №273/12.07.2010 г. по в.гр.д. № 302/2010 г. по описа на Р. окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено решение № 318 / 02.03. 2010 г. постановено по г. по гр.д. №4015/2009 по описа на РС-Русе и е осъден касаторът да заплати на „П. кооперация- Н.”-гр. Русе сумата от по 1866,66 лева, ведно със законната лихва , считано от 07.07.2009 г. до окончателното плащане- дължима наемна цена за 2006 и 2008 години по договор за наем на движими вещи от 17.03.2004 г., както и да предаде вещите-предмет на наемното правоотношение.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е налице сключен на 17.03.2004 г. наемен договор по силата на който ищецът „П. кооперация- Н.”-гр. Русе е предала в държане на ответника А. Т. А. 44 бр. пчелни семейства и инвентар по опис , съставен при действието на предходен договор за наем със същите страни и предмет. Наемателят А. се е задължил да заплаща наемната цена в натура като предава на наемодателя ежегодно договореното количество пчелен мед и восък. Приел е също така, че с изтичането срока на договора за наем , при знанието и непротивопоставянето на наемодателя, същият се е трансформирал в безсрочен, съгласно разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД. Преценил е, че не се доказва твърдението на наемателя за частично погиване на вещите предмет на наемния договор. Искът е уважен частично само за дължимата наемна цена за периода на 2006 и 2008 г., доколкото за предходните години съдът е приел за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за наемна цена.
Към жалбата липсва изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора. Вместо това навежда оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос, а сочи оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост . Такива представляват оплакванията за неправилно прилагане на чл.236 ал.1 от ЗЗД относно трансформацията на срочно наемно правоотношение в безсрочно и за приемането от съда за недоказано погиването на част от отдадените под наем вещи в следствие на пожар. Тези оплаквания са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №273/12.07.2010 г. по в.гр.д. № 302/2010 г. по описа на Р. окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.