1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 11.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6716/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. В., Г. Х. К., М. Х. Д. чрез пълномощника им адв.Г. М. от САК срещу решение № 247 от 30.5.2013 г, постановено по гр.дело № 534/12 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав, с което е потвърдено решение от 8.2.2009 г по гр.дело № 117/2008 г на Етрополски районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на следните земеделски земи, намиращи се в строителните граници на [населено място], общ.Е., м.”К.”, а именно : 1/ ливада от 0,711 дка, съставляваща имот без номер в кв.10 по кадастралния план от 1987 г, отреден за [улица] ; 2/ливада от 13, 299 дка, съставляваща имот № 368 в кв.10, парцел 2 по кадастралния план от 1987 г при граници : река, собствено, наследници на Н. Б., наследници на В. Б. и наследници на П. П. ; 3/ ливада от 0,162 дка, съставляваща имот № 399 в кв.9, отреден за [улица] г при граници : собствено, 4/ ливада от 0,637 дка, съставляваща имот № 399 в кв.9, отреден за озеленяване по кадастралния план от 1987 г, при граници : собствено, улица, собствено ; 5/ ливада от 0, 558 дка, съставляваща имот № 399 в кв.9 парцел VI-35 по кадастралния план от 1987 г, при граници : улица, собствено, част от парцел VI-35, 6/ ливада от 0, 088 дка, съставляваща имот № 399 в кв.9 ,парцел V-30 по кадастралния план от 1987 г при непосочени в решението граници, а по скица- [улица] ; 7/ ливада от 0, 009 дка, съставляваща имот № 399 в кв.9, парцел IV-30 между Д. Д. Ч.-при квоти 2/8 ид.части, Р. П. Д., В. М. А. и П. М. В.-общо 1/8 ид.част, Д. Ц. К. -1/8 ид.част, Г. Х. К.-1/8 ид.част, М. Х. Д.-1/8 ид.част, П. Ц. П.-1/8 ид.част и А. Ц. Б.-1/8 ид.част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението на основания по чл.280 ГПК касаторите сочат, че решението е частично недопустимо и на това основание съгласно ТР № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС следва да бъде допуснато до касационен контрол.Твърдят, че по отношение на имотите по номера от 3 до 7 вече има влязло в сила съдебно решение № 188 от 4.4.2011 г по гр.дело № 482/2010 г на Софийски окръжен съд, с което искът за делба на П. Ц. П. е отхвърлен като неоснователен.Поради това е недопустимо ново произнасянето по отношение на тези имоти и допускането им до делба.В случай, че съдът не възприеме довода за недопустимост поради произнасяне с влязло в сила решение по отношение на част от имотите т.3 до т.7, молят да се приеме наличието на касационното основание на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-наличие на две противоречиви решения.Сочат и касационното основание на чл.280 ал. т.3 от ГПК, тъй като въпросът „ как следва да процедира касационната инстанция, ако е налице фактическа грешка в мотивите на обжалваното решение” има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище по същата.
Предявен е иск за делба във фаза по допускането й.
С обжалваното въззивно решение Окръжен съд-София е приел, че седемте земеделски имота, които са предмет на въззивното решение и за които първоинстанционното решение по допускане на делбата не е влязло в сила, са възстановени на наследниците на Г. И. П. в съществуващи /възстановими реални граници с решение № 1754*/18.6.2002 г на Поземлена комисия-Е. /с №№ 2, 5,7,8, 9, 10 и 11 от решението/. Замеделските земи са индивидуализирани съгласно кадастралния план от 1987 г.За ливадата от 0, 711 дка и за ливадата от 13, 299 дка е представена скица № 292/23.4.2008 г, а за останалите пет ливади-скица № 454/27.6.2008 г, издадени от [община]. От представената пред въззивния съд преписка на Общинска служба „Земеделие”-Е. се установява, че преди издаването на решение № 1754*/18.6.2002 г пред органа на земеделската реституция са представени удостоверения и скици по чл.3 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ.Следователно налицe се били всички елементи от фактическия състав на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ и са били спазени изискванията на чл.3 ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ като с издаването на решението реституционната процедура е била приключила, а правото на собственост върху седемте земеделски имота е възстановено по предвидения от закона ред, поради което към настоящия момент същите са обект на съсобственост между наследниците на Г. П. и подлежат на делба. По въпроса за разпределение на наследствените права въззивният съд е приел следното : След смъртта си през 1959 г Г. И. П. е наследена от низходящите на починалата през 1950 г нейна дъщеря –Д. Д..Всеки от четирима синове на Д. Д.- получава дял в размер на ? ид.част или 1/8
ид.част от наследството на Г. П..Първият син на Д. Д.- Ц. М. Д. е починал през 1991 г.Той е наследен от децата си М. Ц. Д. и Д. Ц. К. при равни квоти по ? ид.част или по 1/8 ид.част от наследството на Г. П..В хода на съдебното производство е починал М. Ц. Д. и на негово място са конституирани наследниците му по закон- съпруга Р. П. Д. В. М. А. и П. М. А.-дъщери, които наследяват по равно своя наследодател.Вторият син на Д. Д. -Х. М. Д. е починал през 1985 г е и наследен от съпругата си Я. Д., сина си М. Х. Д. и дъщеря си Г. Х. К..Я. Д. е починала през 2000 г.При това положение квотите на М. Х. Д. и Г. Х. К. са по 1/8 ид.част от наследството на общата наследодателка Г. П..Третият син на Д. Д.-Д. М. Д. е починал през 1995 г.Той е наследен от съпругата си К. Д., починала през 1996 г и дъщеря си Д. Д. Ч..Следователно целият притежаван от Д. Д. дял от наследството на Г. П. преминава в партимониума на ищцата Д. Ч..Последният син на Д. Д. е И. М. Д., починал през 1999 г като не е оставил низходящи, а само съпругата си А. Д..Последната е починала през 2006 г като нейни наследници по закон са сестра й В. Ц. и племенницата й Р. Ж..Със саморъчно завещание от 31.8.1998 г И. М. Д. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на П. Ц. П. и А. Ц. Б..Със саморъчно завещание от същата дата А. А. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на П. Ц. П. и А. Ц. Б..Завещателните разпореждания са универсални, тъй като с тях е извършено разпореждане с цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателя.Касае се не за завети а за общо завещателно разпореждане, което придава на бенефициера качеството на наследник по завещание, а не на заветник.Възражението за нищожност на завещателните разпорежания въззивният съд е приел за неоснователно, доколкото датата не е поставена след подписа в завещателния акт, а е на едно ниво с него.При това положение е приел, че датата не следва графически подписа на завещателя, а завещателният акт не страда от твърдения порок, водещ до нищожност.Завещателният акт е действителен и е породил целените правни последици.При направения от въззивния съд извод за действителност на саморъчното завещание на И. Д. е ирелевантно за процесните седем земеделски имота дали завещанието на съпругата му А. Д. е действително.След смъртта на И. Д. и по силата на направеното от него завещание правото на собственост върху притежаваните земеделски имоти преминава в патримониума на П. П. и А. Б., но не и в патримониума на съпругата му А. Д..С други думи завещанието, ако е действително не се разпростира върху земеделските земи, които са били собственост на И. Д. и които по силата на универсалното завещание са преминали в патримониума на П. и Б..Действителността на завещанието на А. Д. би имала значение за възстановените след смъртта на И. Д. гори и земи от горския фонд.По отношение на единствения такъв имот по делото вече има постановен влязъл в сила съдебен акт.
По касационните основания.
В изложението на основания по чл.284 ал. 3 от ГПК касаторите сочат, че решението е частично недопустимо и на това основание съгласно ТР № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС следва да бъде допуснато до касационен контрол.Твърдят, че по отношение на имотите по номера от 3 до 7 вече има влязло в сила съдебно решение № 188 от 4.4.2011 г по гр.дело № 482/2010 г на Софийски окръжен съд, с което искът за делба на П. Ц. П. е отхвърлен като неоснователен. В случай, че съдът не възприеме довода за недопустимост поради произнасяне с влязло в сила решение по отношение на част от имотите т.3 до т.7 молят да се приеме наличието на касационното основание на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-наличие на две противоречиви решения.
Съгласно ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г на ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В разглеждания случай твърдението за недопустимост на въззивното решение е неоснователно.Касаторите подържат, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което искът на П. П. за делба на процесните земеделски имоти е отхвърлен като неоснователен.Действително с решение № 188 от 4.4.2011 г по гр.дело № 482/2010 г, Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 въззивен съставе отменил решението на първоинстанционния съд и е постановил друго, с което е отхвърлил исковете за делба на П. Ц. П. срещу Д. Д. Ч., М. Ц. Д., Д. Ц. К., Г. Х. К., М. Х. Д., и А. Ц. Б. на процесните земеделски имоти.Въззивното решение в тази част обаче не е влязло в сила, същото е обжалвано с касационна жалба подадена от П. М. В. и М. Х. Д. като по нея е допуснато касационно обжалване и е постановено решение по чл.290 от ГПК, с което е отменено решение № 188 от 4.4.11 г по гр.дело № 482/2010 на Софийски окръжен съд в частта, относно делбата на процесните 7 земеделски земи и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд.Следователно не е налице соченото касационно основание.
Евентуалното твърдение на касаторите е, че в случай че въззивното решение не е недопустимо поради наличието на сила на присъдено нещо по отношение на тези имоти, то следва да се приеме че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-наличие на две противоречиви съдебни решения.Това основание също не е налице.Съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК се формира от всички влезли в сила съдебни решения, а всяко противоречие между влезли в сила съдебни решения съставлява противоречива практика.В случая обаче се касае за невлезли в сила съдебни решения постановени по едно и също делото поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Третия процесуално правен въпрос „как следва да процедира касационната инстанция, ако е налице фактическа грешка в мотивите на обжалваното решение” не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Предмет на касационната проверка по настоящото дело е постановеното въззивно решение, а не решението на ВКС при първото разглеждане на делото от касационната инстанция.Дори да е съществувала неяснота относно това, по отношение на кои имоти бива отменено въззивното решение и делото бива върнато за ново разглеждане от въззивния съд, с решение № 4 от 15.1.2013 г по гр.дело № 10 78/2011 г в производство по чл.251 от ГПК ВКС е извършил тълкуване на съдебния акт, постановен по реда на чл.290 от ГПК като е посочил, че решението се отменя именно в частта относно седемте земеделски имота, предмет на обжалваното въззивно решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 от 30.5.2013 г, постановено по гр.дело № 534/12 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: