Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
817_16_opr_chj_274(3)gpc@129(3)gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 14.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 817 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. С. И. срещу определение № 1360 от 06.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 764 /2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, в частта, с която производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца на основание чл.129,ал.3 ГПК (поради неотстраняване на указаните от съда нередовности в исковата молба в определения от съда срок). В. съд е приел, че обжалваното пред него определение е законосъобразно, тъй като въпреки дадените от първоинстанционния съд указания и нееднократно дадените възможности за това, ищецът не е формулирал надлежен петитум на предявения от него иск по чл.124,ал.5 ГПК, в който е следвало да посочи вида на извършеното престъпление, което иска да бъде установено и да индивидуализира деянието, тъй като съдът не може да излезе извън диспозитивното начало и следва с решението си да се произнесе по заявения петитум, в който трябва да е посочен съставът на престъплението.
Насрещната страна В. Б. Р. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Съгласно чл.274,ал.3,т.1 ГПК частната жалба е допустима. Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване поради следното:
След мотивирани указания за отстраняване на нередовности в частната жалба, в които съдът е разяснил какви са предпоставките за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател е представил изложение на основания по чл.284,ал.3,т.1 ГПК за това. В него е извел процесуалноправни въпроси: дали диспозитивното начало в гражданския процес не се проявява в това, че ищецът сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси, дали когато с исковата молба се цели установяване на престъпно обстоятелство, довело до засягане на правен интерес, свързано с право на собственост, състезателното производство не води до установяване на правния интерес, независимо какво е поставил ищецът като първоначална своя цел и дали равнопоставеността на страните не е прокламирана като правен принцип, за които твърди, че е разрешен в противоречие с представените от него ТР № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 65 /20.01.2014 г. по ч.гр.д. № 530 / 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Изведените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи. Диспозитивното начало не изключва, а предпоставя изискването за редовност на исковата молба, а останалите въпроси са съвсем хипотетични. Видно от изложеното, за мотивите на въззивния съд,, обуславящият въпрос е друг – дали жалбоподателят – ищец е отстранил нередовностите на исковата си молба по предявения от него иск по чл.124,ал.5 ГПК след дадените от първоинстанционния съд законосъобразни указания и възможности за това и по-конкретно дали за редовността на иск с правно основание чл.124,ал.5 ГПК ищецът следва да формулира петитум, в който да посочи вида на извършеното престъпление, което иска да бъде установено и да индивидуализира деянието, поради ограничението на съда от диспозитивното начало да се произнесе с решението си по заявения петитум, в който трябва да е посочен съставът на престъплението.
Към това може да се добави и че разрешението от въззивния съд на обуславящия въпрос не е в противоречие с представените от жалбоподателя ТР № 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 65 /20.01.2014 г. по ч.гр.д. № 530 / 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., които се отнасят до различен правен въпрос – до допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, какъвто не е предявен в настоящото производство.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател вняма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства, че е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1360 от 06.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 764 /2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.