1
2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 15.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията А. гр.дело № 2575 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от И. А. М., чрез адв. И. П. Д., касационна жалба срещу решение № 278 от 1. 03. 2018 г. по в. гр. д. № 2560/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, 8 с-в, с което е отменено решение № 2508 от 21. 07. 2017 г. по гр. д. № 15589/2016 г. на Пловдивския районен съд и е уважен предявеният от П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т. против И. А. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът е осъден да премахне вътрешна ограда с врата, изградена в южната част от съсобствен поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], около попадащата в тази част на имота северната част на пететажната жилищна сграда, по линията между точки 1-2, изобразена на скица-приложение № 3 към заключението на вещото лице инж. В. Г. от 3. 04. 2017 г. (л. 68 от първоинстанционното дело), представляваща неразделна част от решението. Излагат се съображения за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност на същото, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост на изводите на съда. Иска се отмяната му и отхвърляне на негаторния иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане до касационен контрол на решението за проверка на допустимостта му. Сочат се и основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т., чрез адв. И. Х., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявен от П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т. против И. А. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответникът е осъден да премахне вътрешна ограда с врата, изградена в южната част от съсобствен поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], около попадащата в тази част на имота северната част на пететажната жилищна сграда, по линията между точки 1-2 на скица-приложение № 3 към заключението на вещото лице инж. В. Г. от 3. 04. 2017 г. (л. 68 от първоинстанционното дело).
По делото е установено следното:
На 15. 11. 2005 г., между собствениците на имот пл. № …. с площ от 369 кв.м., за който е бил отреден УПИ …. и имот пл. № …. с площ от 301 кв.м., за който е отреден УПИ …., и двата в кв. … по КРП на[жк], [населено място], действал към 2005 г., както и на построената в имотите четириетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда с площ от 55 кв.м. и полумасивна сграда с площ от 16 кв.м., а именно: П. Й. Т., Г. К. Т., Й. Г. Т. (ищци), И. А. М. (ответник), И. П. М., К. П. Б. и С. Ж. Б. е сключен нотариално заверен договор за доброволна делба № …., т. …., рег. № …., дело № …. г. по описа на нотариус Д. С., съдържащ и съгласие за разпределяне ползването на двата имота.
По силата на договора ищците П. и Г. Т. са получили в общ дял втори етаж от четириетажната жилищна сграда, построена в имоти пл. № № …. и …., ведно с мазе и таван, както и гараж. Ищецът Й. Т. – първи етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно със сутерен, избено помещение и таван, както и гараж. И. и И. М. – трети етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с таванско помещение и мазе, както и гараж, К. и С. Б. – четвърти етаж от четириетажната жилищна сграда, ведно с таванско помещение, мазе, складово помещение, както и гараж. И. М., И. М., К. Б. и С. Б. са получили в общ дял паянтова жилищна сграда от 55 кв.м. и полумасивна сграда от 16 кв.м., построени в имот пл. № 902.
Договорено е, че П. Й. Т., Г. К. Т., Й. Г. Т., И. А. М., И. П. М., К. П. Б. и С. Ж. Б. остават съсобственици на имоти пл. № № …. и …., върху които са построени описаните сгради, при следните права: за П., Г. и Й. Т. – общо 50/301 ид.ч. от имот пл. № …. и общо 91.015/369 ид.ч. от имот пл. № …., за И. и И. М., К. и С. Б. – общо на 143,645 ид.ч. от имот пл. № …., а в общ дял всички съсобственици (П. Й. Т., Г. К. Т., Й. Г. Т., И. А. М., И. П. М., К. П. Б. и С. Ж. Б.) придобиват 93,68/301 ид.ч. от имот пл. № …. и 34.16/369 ид.ч. от имот пл. № ….
Договорът съдържа и уговорки за разпределяне ползването на двата имота според размерите на квотите в съсобствеността. На ищците П., Г. и Й. Т. се разпределя за ползване западната част от имот пл. №…. и източната част от имот пл. № …., изобразени с жълт цвят на скица-приложение № 3 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г. (л. 68 от първоинстанционното дело). На ответника И. М., както и на И. М., К. Б. и С. Б. се разпределя за ползване западната част и средната части от имот пл. № …., изобразени със син цвят на скицата на вещото лице. В р. VII, т. 1 и т. 2 е предвидено, че в общ дял на всички съсобственици (П., Г. и Й. Т., И. и И. М., К. и С. Б.) остават югоизточната част от имот пл. № …., изобразена с червен цвят на скицата на вещото лице, както и част от 35 кв.м. от имот пл. № …, изобразена със зелен цвят на скица-приложение № 3 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г..
Вещото лице е разяснило в заключението и устно в съдебно заседание, че няма описано местоположение и граници на реално обособената за общо ползване част от 35 кв.м. от имот пл. № …., но тъй като другите предоставени за ползване реални части имат местонахождение и площ, то по метода на изключване може да се определи, че тази част от 35 кв.м. от имот пл. № 902 заема пространството северно от пететажната масивна жилищна сграда, построена в имоти № № …. и ….
След подписване на договора, със заповед № ОА-94/23. 01. 2007 г. е одобрено изменение на регулационния план на[жк], [населено място], като е създаден нов УПИ …. – …. и …., обединяващ двата предходни урегулирани поземлени имоти. Със заповед № РД-18-48/3. 06. 2009 г. е одобрена КК на [населено място], в която са заснети ПИ …. – в граници и площи съвпадащи с имот пл. № …. по КП и ПИ …. – в граници и площи съвпадащи с имот пл. № …. по КП, а със заповед от 7. 01. 2015 г. КК е изменена, като от ПИ …. се отделят 44 кв.м. за улица-тупик, която е реализирана и заснета с нов идентификатор, при което имотът остава с площ от 257 кв.м.
В кадастралната карта жилищната сграда е нанесена като пететажна, а не като четириетажна, като каквато е фигурирала в кадастралния и регулационен план. Същата има три входа – два от югоизточната част и един от север.
През 2015 г. ответникът И. М. построил ограда от цимент, мрежа и метална врата с катинар върху частта от 35 кв.м. от имот пл. № …., намираща се северно от пететажната жилищна сграда, изобразена със зелен цвят на скица-приложение № 3 към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. В. Г., която ограда минава по линията между точките 1-2-3. Оградата е направена на място на поставена през 1992 г. – 1993 г. ограда от мрежа и врата с резе, която била паднала, не се е заключвала и не препятствала достъпа до останалата част от имот пл. № ….
След поставянето на оградата и заключването на металната порта ищците нямат достъп до заградената част от съсобственото дворно място, до северния вход на четириетажната жилищна сграда, в която притежават самостоятелни обекти на собственост и до т.нар. „английски двор“, служещ за осветление и проветрение на избата на ищците, който понякога ползвали и за внасяне на въглища.
При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е основателен.
Приел е за неправомерни действията на ответника, изразяващи се в поставяне на ограда в частта от имот пл. № …., намираща се към северната стена на пететажната жилищна сграда в режим на етажна собственост, по линията 1-2 на скица-приложение № 3 към заключението на вещото лице, тъй като тази част от терена е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и собствениците на индивидуални обекти в сградата (всички те притежават и идеални части от терена) следва да имат свободен и безпрепятствен достъп до тази част от дворното място.
Прието е, че с тези неправомерни действия се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост както върху частта от терена на север от жилищната сграда (нанесена със зелен цвят на скицата на вещото лице), така и върху притежаваните от тях самостоятелни обекти в четириетажната жилищна сграда, тъй като правят невъзможен достъпа до северния вход на сградата, както и до т.нар. „английски двор“, служещ за осветление и проветрение на избата им.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа искане за допускане до касационен контрол на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения за произнасяне по непредявен иск. В исковата молба се твърдяло, че ответникът през 2015 г. построил в част от площта на общия дял, описан в р.VII, т. 2 от договора от 15. 11. 2005 г., процесната ограда, който общ дял до тогава бил свободен и се ползвал необезпокоявано от всички съсобственици. Окръжният съд е уважил иска, приемайки тази част от терена за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, каквото твърдение в исковата молба няма, а действията на ответника за неправомерни и пречещи, тъй като лишават ищците не само от достъп до заградената част от дворното място, но и до северния вход на жилищната сграда и до т.нар. „английски двор“ обслужващ избеното им помещение, каквито твърдения не са въвеждани.
Настоящият състав намира че не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Ищецът е въвел следните факти и обстоятелства, които според него пораждат правото му да иска осъждане на ответника, на осн. чл. 109 ЗС, да премахне частта от оградата и вратата, попадащи в процесната част от имот пл. № …. : а/. наличие на съсобственост между ищците, ответника и трети лица върху имот пл. № …. с площ от 369 кв.м., за който е отреден УПИ …. и имот пл. № …. с площ от 301 кв.м., за който е отреден УПИ …., и двата в кв. 46 по КРП на[жк], [населено място], които имоти съставляват ПИ с идентификатор …. и ПИ с идентификатор …. по одобрената КК на [населено място]; б/. сключен нотариално заверен договор за доброволна делба на самостоятелни обекти на собственост, построени в съсобствените имоти – на жилища и гаражи в пететажната жилищна сграда, на полумасивна жилищна сграда и полумасивна постройка, с който договор е разпределено и ползването на имотите пл. № № …. и …., като части и от двата имота, описани в , р. VII, т. 1 и 2 от договора не са разпределени за индивидуално ползване, а са оставени за общо ползване от всички съсобственици; в/. частта от имот пл. № …. с площ от 35 кв.м., разположена в южната част на имоти и намираща се около попадаща в същия северна част на пететажната жилищна сграда е оставена за общо ползване от всички съсобственици на земята; г/. в тази част ответникът е направил през 2015 г. ограда с метална врата, заключена с катинар, което създава пречки за ищците пълноценно да упражняват собствеността си, тъй като ограничава достъпа и обслужването на имота. Иска се осъждане на ответника да премахне оградата.
С решението (диспозитива) съдът се е произнесъл по основателността на така заявената претенция и е уважил същата. В мотивите към решението е прието, че искът по чл. 109 ЗС е основателен, тъй като оградата препятства достъпа на ищците до част от съсобственото дворно място, която част е със статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не е разпределена за индивидуално ползване от ответника или други съсобственици. Освен, че ограничава достъпа им до тази реална част от имота, оградата препятства и достъпа на ищците до северния вход на пететажната сграда, както и до обслужващия избеното им помещение английски двор, служещ за вентилация и проветрение. Всичко това създава пречки за тях да упражняват собствеността си.
С така постановения акт е дадена защита в заявения от ищците обем и предмет и не е нарушен принципът на диспозитивното начало, установен в чл. 6 ГПК.
Обстоятелството, че в мотивите към решението съдът е определил процесната част от 35 кв.м. като обща част по предназначение не прави решението недопустимо. Изводът дали теренът е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 ЗС е правен, свързан е с прилагане на императивна правна норма, която съдът е счел за релевантна към спорното правоотношение и към преценката, касаеща правомерността на действията на ответника.
Не води до недопустимост на съдебния акт и изводът в мотивите, че изградената от ответника ограда пречи на ищците да упражняват правото си на собственост не само върху заградената част от съсобствения терен, която не е разпределена за ползване на ответника или друг съсобственик, но и ограничава достъпа им до намиращите се в тази част северен вход на пететажната жилищна сграда и английски двор към собственото им избено помещение. Местонахождението на последните в заградената част е установено от заключението на техническата експертиза и е коментирано във връзка с твърдението в исковата молба, че оградата ограничава достъпа и обслужването на имота и пречи на пълноценното му ползване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпроса дали защитата по чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие.
Изводите на състава на окръжния съд по този въпрос не противоречат на решение № 14 от 09. 05. 2016 г. по гр. д. № 4658/2015 г. на ВКС, 1 г.о., с което се дава положителен отговор на същия.
Дадената от съда защита на правото на собственост на ищците чрез осъждане на ответника да премахне изградената в съсобствения недвижим имот вътрешна ограда с врата, е адекватна на нарушението и неправомерното въздействие върху правата на ищците. Оградата е построена върху бетонова основа и препятства възможността за упражняване на собствеността в пълен обем. Наличието й би смутило упражняването на собствеността дори и ако ответникът предостави ключ от металната врата на ищците, тъй като би ограничило възможността преминаването от оградената в неоградената част на имота да е напълно свободно, а не през вратата, каквито ограничения ищците не са длъжни да търпят.
Друг поставен въпрос е допустимо ли е да се даде защита по иск с правно основание чл. 109 ЗС, след като твърдяното от ищеца състояние съществува в имота преди ищецът да е придобил правото на собственост в същия. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 62 от 18. 04. 2014 г. по гр. д. № 712/2012 г. на ВКС, 1 г.о.
Въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора-ответник по иска, че процесната ограда е изградена по линията на съществуваща стара ограда от мрежа и врата с резе, която е била в имота преди ищците да придобият жилищни обекти и гаражи в четириетажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, както и припадащите се към тях идеални части от правото на собственост върху дворното място.
Въпросът нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, нито мотивите на обжалваното решение съдържат извод, противоречащ на цитираната практика. Обсъжданата в решението на ВКС хипотеза е напълно различна и със същото не се дава отговор на поставения въпрос. Касационното обжалване е било допуснато по процесуален въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди доказателствата по делото в контекста на спора, поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователността на предявения иск по чл. 109 ЗС за премахване на изграден от ответницата в съсобствен имот навес е обоснована с това, че навесът попада в частта, намираща се извън заградената от самия ищец реална част от имота, която той ползва. Прието е, че това заграждане е извършено със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик-ответник по иска, с което фактически съсобствениците са постигнали съгласие за разпределяне ползването на дворното място. Прието е, че след като съсобствениците са постигнали съгласие за разпределяне ползването на дворното място, навесът е в частта ползвана от ответника по иска и не е доказано наличието му по някакъв начин да пречи на ищеца да ползва оградената от него реална част, в която се намира собствената му жилищна сграда и гараж, то искът е неоснователен.
В настоящия случай фактите са различни. Оградата е изградена след като върху имота, наред със съществуващите преди това едноетажна полумасивна жилищна сграда и полумасивна постройка, е построена пететажна жилищна сграда, в която всички съсобственици на терена са придобили самостоятелни жилищни обекти и гаражи в режим на етажна собственост (има пълно съвпадение между съсобствениците на терена и собствениците на индивидуални обекти) и след като е постигнато споразумение, с което процесната реална част от дворното място не е разпределена за ползване на някой от съсобствениците, а е оставена „в общ дял“. Това са нови обстоятелства, осъществили се след 1992 – 1993 г. (когато е била поставена старата ограда), които са превърнали имота в напълно застроен, променили са статута му и с които ответникът по иска е следвало да съобрази поведението си. При тези нови обстоятелства, съвпадението между местонахождението на старата и новата ограда не обосновава извод за правомерност на поведението на ответника, а дали и вратата на старата ограда се е заключвала е без правно значение.
Останалите въпроси са процесуалноправни, като два от тях са свързани със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, а не избирателно някои от тях. Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.
Двата въпроса са поставени във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника, че и ищецът е осуетил един от достъпите до процесната част от съсобствения имот с изграждане на незаконна постройка в съседния ПИ …., както и събраните гласни доказателства.
Първият въпрос не е от решаващо значение за изхода на спора. От значение за преценка основателността на иска е дали действията на ответника, изразяващи се в построяване на ограда в процесната част от съсобствения имот и в поддържане на така създаденото състояние, са неправомерни и дали създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху имота. Без значение е дали към процесната част от съсобствения ПИ …. е съществувал и друг подход от към съсобствения ПИ …. (в частта, оцветена в жълт цвят като разпределена за ползване на ищците в скицата на вещото лица), който е препятстван от самите ищци чрез построяване на незаконна стопанска постройка. Неправомерното ограничаване от един от съсобствениците на един от възможните достъпи до процесната част от съсобствения имот не прави правомерно поведението на друг съсобственик, ограничил без основание и друг възможен достъп до същата част от имота. Срещу такова поведение също би могла да се реализира защита на правото на собственост чрез иска по чл. 109 ЗС.
На следващо място, действията на въззивния съд не противоречат на становищата по посочените два процесуални въпроса, формирани в цитираните от касатора решения на ВКС – решение № 323 от 18. 05. 2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г., 4 г.о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., 4 г.о., решение № 401 от 11. 01. 2012 г. по гр. д. № 327/2011 г., 3 г.о., решение № 115 от 30. 04. 2013 г. по т. д. № 805/2011 г., 2 г.о. и др. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните, релевантни към предмета на делото и от значение за преценка основателността на иска. Обсъдил е и установените от събраните по делото гласни доказателства факти, относими към спорното право. Обстоятелството дали съществуващата на същото място стара телена ограда и врата е имала ключ и се е заключвала или не е ирелевантно, тъй като построяването на новата ограда е станало през 2015 г., когато имотът вече е бил застроен с жилищна сграда в режим на етажна собственост и със сключения договор частта от имот пл. № …. около северната част на сградата не е разпределен за индивидуално ползване на ответника или на някого от съсобствениците.
Третият процесуалноправен въпрос е оправомощен ли е въззивният съд да приеме за установени факти, които първоинстанционният съд не е включил в предмета на доказване с доклада по делото, без да изготви нов доклад и да даде указания на страните относно възможността да предприемат действия по ангажиране на доказателства във връзка с тези факти.
Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тъй като въззивният съд е приел за установено, че през старата ограда и порта е могло да се преминава свободно, както й че новопостроената на същото място ограда отнема достъпа на ищците до северния вход към пететажната жилищна сграда и в обслужващия избата им английски двор, каквито факти не са твърдени в исковата молба, нито включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд.
Въпросите не са от решаващо значение за изхода на делото, като съображения за това бяха изложени по-горе.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност на решението се аргументира с явна необоснованост на изводите на съда, че вратата на старата ограда е била с резе и е било възможно свободно преминаване, както и на извода, че новата ограда създава пречки за упражняване на собствеността върху заградената част от имота от ищците. Аргументира се и с наличие на противоречие в мотивите към решението, както и с допуснато нарушение на нормата на чл. 109 ЗС, предвид уважаване на иска, въпреки действията на ответника по изграждане на новата ограда да не са неоснователни. Посочените пороци по чл. 281, т. 3 ГПК дори да съществуват не са от такова естество, че да обусловят очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Това е така, защото тежестта на соченото процесуално нарушение, дори и да е допуснато такова, не е от такава степен, че да води до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, противоречие в мотивите от посочения характер не би могло да доведе до такава неяснота, че да не се разбира формираната воля на съда в диспозитива, а фактическите констатации на съда не са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и не нарушават изискването за установяване на истината, в които хипотези неправилността на акта би била очевидна.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 , ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторът И. А. М. следва да бъде осъден да заплати на П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т. общо сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 от 1. 03. 2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 гр. с-в.
ОСЪЖДА И. А. М. да заплати на П. Й. Т., Г. К. Т. и Й. Г. Т. общо сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: