6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 16.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2333 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК –ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на ответника [фирма] против Решение № 481 от 01.03.2017г. по в.т.д.№ 1882/2016г. на САС в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 1882/2016г. на СГС за осъждането на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 78 980.16лв. – неплатена част от цена на съоръжение за присъединяване кабелна линия за външно захранване на производствена сграда и офиси в УПИ Х, кв.656 в[жк]по плана на [населено място], на основание чл.79,ал.1 ЗЗД и договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване, ведно със законната лихва и обезщетение за забавено плащане.
Искането е за отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че ищецът е неизправна страна с оглед липсата на инвестиционен проект и екзекутивни чертежи за кабелите, което изключва сключването на договора за покупко-продажба на изградените от ищеца съоръжения; че не е изпълнено и задължението за учредяване на сервитути. Поддържа се, че неправилно САС е приел, че е отпаднала необходимостта от вписване на сервитутите по реда на ЗКИР, както и че са незаконосъобрази изводите, че е сключен договор за продажба на съоръженията. Касаторът иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане поради необходимост от събиране на доказателства във връзка с наведените доводи за неправилност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Изискуемо ли е облигационно задължение по повод изграждане на съоръжение за присъединяване към ел.разпределителната мрежа, в случай, че не са учредени право на строеж и право на прекарване на електропроводни линии и/или не са представени необходимите според Наредба № 6 документи. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – Решение № 7 по т.д.№ 59/2013г. на ІІ т.о., съгласно което представянето на изискуемите документи изрично е въздигнато като условие за изискуемост на насрещното вземане на присъединяваното лице, както и на основанието по т.2 на чл.280 ГПК – влязлото в сила решение по гр.д.№ 42964/2009г. на СРС, съгласно което при недоказване от страна на ищеца изпълнение на задълженията му, тази страна не е кредитор.
2/Възникват ли за кабелни линии, положени подземно сервитутни права в полза на ел.разпределителното дружество по силата на закона, т.е. без правна сделка и без да има данни за трасето на кабелните линии, без да има разрешение за ползване за тях, нито е издавана заповед на общината по местонахождение на имота и стават ли такива кабелни линии собственост на ел.разпределителното дружество само с факта на изграждането им в чужд имот. Твърдението е, че този въпрос в обжалваното решение е разрешен в противоречие с ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, не е възможно по реда на чл.193 ЗУТ да се сключват договори с оператори на комунални услуги.
3/Чл.64,ал.1 ЗЕ в редакция ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., има ли обратно действие и следва ли да бъде прилаган за уреждане на сервитутни права за съоръженията, изградени и въведени в експлоатация преди тази дата. Изключва ли ЗЕ възможността за договорно уреждане на сервитутни права. Твърдението е, че решението противоречи на трайната практика на нотариусите и на съдилищата, осъществяващи контрол върху актовете на съдиите по вписванията, във връзка с вписване на договори за сервитути по чл.64 ЗЕ, която практика е създадена след изменението на ЗЕ и приемането на ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС.
4/Може ли да се определи като нищожна разпоредба на договор поради противоречие със закон, приет след подписване на договора и към кой момент следва да се преценява възникването на порока за нищожност като се поддържа основанието по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради противоречие с решението по гр.д.№692/08 на І г.о.
5/Отпаднала ли е според действащото след 2012г. законодателство необходимостта от вписването на сервитутите. Допълнителна предпоставка не е посочена.
6/В случай, че в ПУП, с който се отреждат имотите, не са отразени енергийните съоръжения и техните сервитутни зони, възникват ли сервитутни права по ЗЕ по силата на закона. По съображения, че не е налице практика на ВКС за уредбата на сервитутите във връзка с изискванията на ЗУТ и ЗКИР, се иска обжалването „по чл.280,ал.1,т.3 ГПК”.
7/Може ли съдът по собствена инициатива без възражение от страните и без подобен въпрос да е въвеждан в доклада по делото, да обяви клауза от договор за нищожна с посочване на решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС.
От ищеца [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е счела за несъстоятелни и в разрез със събраните по делото доказателства поддържаните от ответника-въззивник доводи, мотивиращи отказа му да заплати цената за процесните съоръжения с липсата на инвестиционен проект и липсата данни за ситуирането на кабелните линии и за дължината им. Мотивирано е, че приложените към исковата молба официални документи, подписани и от представител на ответното дружество – Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 08.12.2009г., протокол за установяване годността за ползване на строежа от 12.01.2010г. и разрешението за ползване от 22.01.2010г. убедително свидетелстват, че съоръженията за присъединяване, в т. ч. и кабелните линии, са изградени в съответствие с всички законови правила, регламентиращи строителството от тази категория и са въведени в експлоатация. Прието е, че съставеният с участието на представител на ответника констативен протокол от 17.12.2009 г. ясно посочва дължината на кабелните линии средно напрежение. Като допълнително съображение е изложено и, че в разменената между страните кореспонденция във връзка с плащането на цената на съоръженията, разпределителното дружеството се е позовало единствено на необходимостта това задължение за бъде включено в инвестиционната му програма, който факт сам по себе си дискредитира основателността на поддържаните в хода на съдебното производство доводи за липсата на достатъчно сведения за техническите параметри на съоръженията или за съобразността на същите със законови разпоредби.
За несъстоятелно е прието и възражението, че ищецът не е изпълнил предвиденото в чл. 13, ал. 1 от договора за присъединяване, задължение на присъединяваното лице за учредяване на сервитути. Изложените съображения са, че с въведената законодателна промяна с ДВ, бр. 54/2012 г., /в сила от 17.07.2012 г./, разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че в полза на лицата които изграждат и експлоатират енергийни обекти, описаните в ал. 2 на посочената разпоредба сервитутни права, възникват по силата закона. Анализирано е, че е отпаднала е необходимостта от вписване на сервитутите по реда на ЗКИР, респективно необходимостта от обективиране съгласието на собствениците на служещите имоти в договори с електроразпределителното предприятие; че при действащата уредба, тези договори могат да имат само облигационно действие във връзка с дължимото по ал. 4, т. 2 еднократно обезщетение, но не и правопораждащо действие за визираните в ал. 3 права; че енергийното предприятие не може да се ползва от други, освен предвидените в чл. 64 ЗЕ законни сервитути, поради което и чл. 193 ЗУТ, уреждащ сервитути въз основа на договори между собственици на господстващ и служещ имоти и облекчена писмена форма с нотариална заверка на подписите, е неприложим, в който смисъл е и т. 4 от ТР № 7/2012г.на ОСГТК на ВКС. Обсъдено е, че сключването на договора за присъединяване предхожда законодателната промяна в ЗЕ като изменението поражда правни последици от деня на влизането му в сила и урежда не само бъдещите, но рефлектира и спрямо всички заварени правоотношения по учредяването на ограничени вещи права с адресатите на закона. По тези съображения е счетено, че с отпадането на реда, изискващ ратифицирането на сервитутите от собствениците на поземлените имоти, е отпаднала и предвидената с чл. 13 от договора за присъединяване ангажираност на присъединяващото се дружество за съдействие при сключването на договори за учредяване на сервитути със собствениците на поземлените имоти.
За неоснователни са приети и доводите, че претенцията на ищеца произтича от договора за присъединяване, който според утвърдената съдебна практика, не поражда задължение за заплащане на съоръженията. Обосновано е, че задължението произтича от сключен между страните договор за продажба, последващ договора за присъединяване като са споделени съображенията на СГС по този въпрос.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият въпрос не съответства на мотивите на състава на САС, той е предпоставен от теза на касатора, изрично приета за неоснователна. Въззивният състав не е направил извод за изискуемост на облигационното задължение при констатирано отсъствие на учредени вещни права и изискуеми от Наредба № 6 от 09.06.2004г.-отм. документи за изграждането на съоръжението, а е изложил ясни и категорични мотиви, че представените по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че съоръжението за присъединяване, включително и кабелните линии 20 Кв са изградени в съответствие със законовите правила. Отсъства и твърдяното противоречие на даденото от САС разрешение по този въпрос с Решение № 7 по т.д.59/2013г. на ІІ т.о. При наличие на задължителна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, с което въззивният акт е съобразен, изключено е наличието на приложното поле на основанието по т.2 на чл.280,ал.2 ГПК, на което касаторът кумулативно се позовава.
Отговорът на втория въпрос не се явява обуславящ за крайния изход на делото, тъй като е предпоставен от възприемане на съдържащото се във въпроса твърдение на касатора, че липсват данни за трасето на кабелните линии, че няма разрешение за ползването им. Разрешението за ползване е приобщено като доказателство по спора, съставът на САС изрично се е позовал на съставени с участието на представител на ответника протоколи, в които ясно е описано трасето на положените кабели. Отсъства и соченото противоречие на изводите на САС по този въпрос с ТР№7/2012г. от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС.
По въпросите, основани на тезата на задължение на присъединяваното лице /поето с чл.13,т.1 от договора за присъединяване/ да учреди в полза на дружеството сервитутно право и право на преминаване през имотите, през които преминават кабелите /въпроси № 2, № 2,3,5,6/ е налице практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, с която въззивното решение е съобразено. Част от отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, даден в Решение № 247 от 27.02.2015г. по т.д.№ 2952/2013г. на І т.о. на ВКС е, че специфичните изисквания за прехвърляне на право на собственост, за учредяване на ограничено вещно право на строеж и на сервитутни права, са неприложими спрямо присъединяващото се лице, когато то не е собственик на терена или на ограниченото вещно право, нито чл.23 от Наредба № 6/2004г. му вменява такова задължение. Следователно, тезата на касатора, на която са подчинени поставените въпроси – че ищцовото дружество дължи учредяване на сервитутни права за прокарване и преминаване на кабелни линии през имоти на трети лица в полза на Ч., е в разрез с практиката на ВКС. Това е самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване по тях. Тези въпроси са неотносими към предмета на спора: след като извън обема на дължимата престация на ищеца е учредяването на такива права, е ирелевантно дали разпределителното дружество ги е придобило и по какъв ред.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по шестия въпрос произтича и от обстоятелството, че доводът, че енергийното съоръжение и сервитутните зони не са отразени в ПУП не е въведен пред САС и въззивната инстанция не се е произнасяло по него, в какъвто смисъл са били и нейните задължения съгласно т.3 на ТР №1/2013г. он 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС – разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд. Той може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Въззивната жалба не съдържа довод в тази насока, поради което този въпрос не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Сервитутните права върху имота на присъединеното към разпределителната мрежа лице са предмет на изрична регламентация в договора за продажба на съоръженията за присъединяване – чл.13: от момента на придобиване на собствеността върху съоръженията, купувачът придобива сервитутните права по чл.64,ал.2 ЗЕ и има право негови представители да влизат и преминават върху имота, да извършват дейности в него… Поради това въпросът за действието във времето и приложимостта на разпоредбата на чл.64,ал.1 ЗЕ /третия въпрос/ по отношение на тези права е и безпредметен.
Даденото от въззивната инстанция разрешение, че сервитутът по чл.64, ал.1 ЗЕ е законов, учредяването му не възниква въз основа на нотариален акт, не е част от фактическия му състав вписването в Службата по вписванията при АВ, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС т.4 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не е аргумент за допускане на касационното обжалване този, че въззивното решение противоречи на трайната практика на нотариусите и на съдилищата, осъществяващи контрол върху актовете на съдиите по вписванията, във връзка с вписване на договори за сервитути по чл.64 ЗЕ. Актове на съдилищата, които противоречат на тълкувателно решение, не могат да обусловят допускане на касационен контрол.
Въпроси № 4 и 7 са изцяло хипотетични, тъй като съставът на САС не се е произнасял по нищожност на договорна клауза /касаторът не сочи и коя е тя/. Допускането на касационното обжалване по тях не би променило крайния изход на спора, поради което и в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК е ясно посочено, че правният въпрос, по който може касационното обжалване да бъде допуснато, следва да е обуславящ, а не хипотетичен- невъведен в спора и необхванат от решаващите изводи на съда.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 6 360лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 481 от 01.03.2017г. по в.т.д.№ 1882/2016г. на САС обжалваната част.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 360лв./шест хиляди триста и шестдесет лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: