О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
София, 17.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по гр.д. № 3505 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 115 от 28.02.2018 г. по настоящото гр.д. № 3505 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 131 от 27.03.2017 г., постановено по гр.д. № 568 по описа за 2016 г. на Софийски окръжен съд по подадената от Д. Н. А. касационна жалба.
Постъпила е молба с вх. № 3196/27.03.2018 г. от А. И. Г. /А./ чрез пълномощника й адвокат К. С., в която се иска допълване на С определение № 115 от 28.02.2018 г. чрез присъждане на направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на искането от Д. Н. А., в който са изложени съображения за недопустимост поради липса на списък по чл.80 ГПК, евентуално за прекомерност на претендираните разноски.
Искането е постъпило в срока по чл.248, ал.1 ГПК /преди да изтече един месец от влизане в сила на съдебния акт/, като липсата на представен списък по чл.80 ГПК е ирелевантно при преценка допустимостта или основателността на молбата в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8/, поради което същото е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е основателно. Претенцията за възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски е заявена в постъпилия по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ, че на 31.07.2017 г. А. А. е заплатила на адвокат К. С. договореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и защита в производството в размер на 1000.00 лв., но при постановяване на определение № 115 от 28.02.2018 г. съдът е пропуснал да се произнесе по искането.
Неоснователно е възражението за прекомерност на направените разноски. Предмет на обжалване е било произнасянето на съда по два обективно съединени искове – по чл.108 ЗС и по чл.75, ал.2 ЗС с цена 9006.70 лв. на първия иск и 16107.80 лв. на втория иск. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под минималния размер по чл.9, ал.3 във връзка с чл.8, ал.1 т.3 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение № 115 от 28.02.2018 г. по настоящото гр.д. № 3505 по описа за 2017 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, като:
ОСЪЖДА Д. Н. А., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Ц. З. да заплати на А. И. Г. /А./, [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат К. С. разноски по повод касационната жалба в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: