О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 18.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 33/2009 година
Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от Д. г. с. гр. П. против определение №2890/10.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Гражданско отделениеVІгр.с.,постановено по гр.д. №3072/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила определение №518/28.07.2008г. на Пловдивски районен съд,ХVІ гр.с.,постановено по гр.д. №824/2008г. по описа на същия съд,като е прекратено производството по гр.д. №824/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,поради недопустимост на предявения иск.
По допустимостта на частната касационна жалба до касационно обжалване касационният съд установи следното:
С молба-уточнение към частната касационна жалба,жалбоподателят заявява,че с постановеното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,жалбподателят се позовава на :
-решение №289/06.03.2001г. по гр.д. №1530/2000г. по описа на Върховен касационен съд,състав на ІVгр.отд,според което решаващият съд по административноправния спор по член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ не е компетентен да определя реалните граници на подлежащата на възстановяване земеделска зема,като при разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот-възстановена земеделска земя,съдът не е обвързан от решението на ПК или на административния съд по член 14 ал.3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската земя и решаващият граждански съд упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на горепосочените решения относно действието им на индивидуален административен акт,
-решение №675/21.06.2007г. на ВКС,Първо гр.отд.,което се отнася до отстъпено в полза на общините ограничено вещно право на ползване,свързано с т.нар.”балталъци”,поради което тези гори не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,съгласно параграф 5 от ПЗР на същия закон.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че по отношение на процесните гори е налице една завършила реституционна процедура, с постановяването на посочените решения от ОСЗГ,като в това административно производство решаващ орган за възстановяване на собствеността е била държавата,чрез своя компетентен орган и издадения административен акт,обвързва както органа ,така и адресата на акта,в случая държавата,чийто представители са ищците ,поради което е налице обвързананост от правото да приеме възстановяване на правото на собственост по отношение на О. С..
Ето защо, горепосочените съдебни актове,свързани с начина на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи от една страна ,и от друга страна третиращи,предвидената в ЗВГЗГФ възможност за възстановяване правото на собственост върху гори от горския фонд,както и на притежавани ограничени вещи права върху тях,са неотносими към предявената от ищците претенция. Тя се основава на твърдения на ищците,че ответната община н. не е имала права на собственост преди 09.09.1944г. върху процесните земи и гори и те не могат да й бъдат възстановени по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ,тъй като не била представила необходимите за това доказателства и не е имала законова право да иска реституирането им. Очевидно,посочените решения на ВКС не се отнасят до идентичен спор с настоящия,поради което произнасянето на съда по съществения въпрос,не е в противоречие със сочената съдебна практика на ВКС.
По отношение на заявеното като основание по член 280 ал.1 т.2 от ГПК жалбоподателят сочи решение №38/10.04.2006г. постановено по гр.д. №2420//2005г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІгр.с.,с което е уважен предявен иск срещу О. Б.,с правно основание член 13 ал.8 от ЗВГЗГФ,като е признато за установено по отношение на ответната община,че описаните в решението гори са били държавна собственост и принадлежат на държавния горски фонд,влязло в законна сила,видно от приложения препис. Така посоченото решение се отнася до спор,който не е идентичен с повдигнатия,по който е било постановено обжалваното с частната жалба определение и не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза,предвидена закона.
По отношение на решение №1755/2.11.2005г. постановено по гр.д. №1929/2005г. по описа на Пловдивски окръжен съд,от приложения препис няма данни дали същото е влязло в законна сила,поради което не следва да се обсъжда във връзка с наведеното основание.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2890/10.11.2008г. на Пловдивски окръжен съд,Гражданско отделение,VІ гр.с.,постановено по ч.гр.д. №3072/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: