3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
С., 21.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 210/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. Г. З. и З. В. З., и двамата от [населено място], приподписана от пълномощника им адв. Е. А. от АК-Б., срещу определение № ІV-2896 от 05.11.2013 г. по в.гр.д. № 2120/2013 г. на Бургаски окръжен съд, ІV въззивен граждански състав, в частта му, с която е прекратено въззивното производство по подадената от Ц. З. въззивна жалба против решението на Несебърския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от З. З. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за разваляне поради неизпълнение на договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 20.07.1989 г., по силата на който ОбНС-Н., като представител на Българската държава, е прехвърлил на З. В. З. по време на брака му с Ц. Г. З., държавен имот с площ от 860 кв.м., представляващ парцел ІV-общински в кв. 34 по плана на [населено място], действащ към момента на сключване на договора, понастоящем част от ПИ с идентификатор № 27454.501.202, в замяна на незастроено дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в [населено място], обл. Б., в чертите на околовръстния полигон, съставляващо имот пл. № 47 в кв. 20 по плана на [населено място], [община], понастоящем съставляващо ПИ № 27454.501.106 по кадастралната карта на същото село, поради липса на правен интерес за Ц. З. да обжалва въззивното решение в тази част.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба на Ц. З. срещу първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен по същество предявеният иск от З. З. срещу Държавата, е процесуално недопустима, тъй като за нея липсва правен интерес от обжалване в тази част, тъй като в диспозитива на решението на Н. в тази част не е формирана воля за отхвърляне по същество на нейния иск, а производството по този иск е прекратено и срещу съдебното решение в тази част, от нея е подадена частна жалба, по която въззивният съд не се е произнесъл. В. съд е приел, че тъй като по същество е бил отхвърлен искът на З. З., само той разполага с активна процесуална легитимация да оспори решението на Н. в тази му част, т.е. само той има право на въззивна жалба.
Обжалвано определение на Бургаския окръжен съд е неправилно.
Пред Несебърския районен съд са предявени активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от З. В. З. и Ц. Г. З. срещу Държавата, представлявана от МРРБ и [община], за разваляне поради неизпълнение на договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 20.07.1989 г., по силата на който ОбНС-Н., като представител на Българската държава, е прехвърлил на З. В. З. по време на брака му с Ц. Г. З., държавен имот с площ от 860 кв.м., представляващ парцел ІV-общински в кв. 34 по плана на [населено място], действащ към момента на сключване на договора, понастоящем част от ПИ с идентификатор № 27454.501.202, в замяна на незастроено дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в [населено място], обл. Б., в чертите на околовръстния полигон, съставляващо имот пл. № 47 в кв. 20 по плана на [населено място], [община], понастоящем съставляващо ПИ № 27454.501.106 по кадастралната карта на същото село. В случая предмет на делото са искове за разваляне на договор за замяна на недвижими имоти, сключен от ищеца З. и Държавата, по време на брака му с ищцата Ц. З.. Настоящата инстанция намира, че тъй като се касае до недвижим имот, придобит по време на брака на ищците, същият се явява СИО, съпрузите са необходими другари, поради което всяко процесуално действие на единия ползва и обвързва другия/чл. 216, ал. 2 ГПК/, още повече, че в случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя/чл. 265, ал. 2 ГПК/. В случая изводът на въззивния съд, че жалбоподателката не е процесуално легитимирана да обжалва съдебния акт, в частта му, с която искът на съпругът й по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за замяна на недвижими имоти е отхвърлен като неоснователен, е неправилен. Това е така, тъй като при хипотезата на необходимото другарство, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по искове, предявени от и срещу съпрузите за собственост или други вещни права върху вещи, придобити в СИО, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на такива общи за съпрузите вещи. В случая съпругата на жалбоподателя З. е била съищца по предявените от него искове, тя се явява и съвъззивник по подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в обжалваната му част, което я легитимира да обжалва от свое име съдебния акт в тази част.
Като не е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане по същество на общата въззивна жалба на З. В. З. и Ц. Г. З..
По направените съдебни разноски за настоящото производство следва да се произнесе въззивният съд при постановяване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № ІV-2896 от 05.11.2013 г. по в.гр.д. № 2120/2013 г. на Бургаски окръжен съд, ІV въззивен граждански състав, в частта му, с която е прекратено въззивното производство по подадената от Ц. З. въззивна жалба против решението на Несебърския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от З. З. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за разваляне поради неизпълнение на договор за замяна на недвижими имоти, сключен на 20.07.1989 г.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по общата въззивна жалба с вх. № 5770 от 24.07.2013 г. на З. В. З. и Ц. Г. З., двамата от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :