О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 21.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.11. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 632 /2008 година
Настоящето производството е образувано по реда на чл.307, ал.1 ГПК по повод подадена от К. И. Б. молба с вх. №23506/13.05.2008 год. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 28.05.2005 год. по гр.д. №4990/2003 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV”г” отделение, с което е оставено в сила решение от 14.08.2003 год. по гр.д. №12264/2002 год. на Софийския районен съд, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от молителя К. Б. против “П”АД четири частично предявени при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.3, ЗДДС във вр. с чл.54, ал.2 ППЗДДС, всеки един от тях с цена 100 лв. По тези дела, в качеството си на ищец, К. Б. е подържал, че неправилно банката не му е заплатила дължимия ДДС след продажбата на два броя трактори, плуг и самосвал, предоставени за обезпечение на сключения от него с ответната “П” АД договор за кредит, плащанията по който е преустановил. В настоящето отменително производство твърди, че това решение противоречи на влязлото в сила решение от 13.11.2006 год. по гр.д. №3782/2005 год. на Софийския районен съд, ГК, 75 състав, с което са уважени два от предявените от ЕТ К. Б. с фирма “К” против “П” АД при условие на обективно съединяване искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.79 ЗЗД във вр. с чл.37, ал.3 ЗОЗ. За да уважи тези искове Софийският районен съд е приел, че единият от продадените трактори с ДКН 26 92 е иззет неправомерно от банката, както и че се дължи обезщетение за пропуснати ползи от престоя на продадения самосвал “Татра” .
Молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена.
Подадената от К. И. Б. молба за отмяна съобразно подържаното отменително основание по чл.303, ал.1,т.4 ГПК следва да бъде подадена на основание чл.305, т.4 ГПК в тримесечен срок от влизане в сила на последното решение, в случая това от 13.11.2006 год. по гр.д. №3782/2005 год. на Софийския районен съд, ГК, 75 състав. Неговият стабилитет е настъпил с постановяване на определение №110 от 27.04.2007 год. по ч.т.д. №98/2007 год. на ВКС, І Т. О., с което е оставена без уважение частната жалба на “П”АД срещу разпореждане от 16.03.2007 год. по гр.д. №356/2007 год. на Софийския градски съд, с което е била върната въззивната жалба на банката. За настъпване необжалваемостта на решението от 13.11.2006 год. по гр.д. №3782/2005 год. на Софийския районен съд, ГК, 75 състав е без значение обстоятелството, че към настоящия момент не е влязло в сила Определение от 18.03.2006 год. по гр.д. №3782/2005 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на “П”АД на основание чл.37 ГПК, отм. за възстановяване срока за обжалване на това решение. / В молбата за отмяна се съдържат данни, че Софийският градски съд не се е произнесъл по частната жалба на банката срещу това определение на районния съд, а от извършената служебна справка е видно, че с определение №504 от 15.07.2008 год. по ч.гр.д. №1086/2008 год. на СГС, ТК, VІ-7 и VІ-10 състав е оставена без уважение частната жалба на банката, срещу което определение по повод постъпила от нея частна касационна жалба е образувано производството пред ВКС/.
Висящото производство по молбата на “П”АД за възстановяване на срока за обжалване не възпрепятства настъпилата необжалваемост на решението на районния съд. Само евентуално допуснато възобновяване на срока за въззивно обжалване, ще направи това решение отново обжалваемо, при каквато хипотеза няма да е налице влязло в сила решение, постановено в противоречие с решението, чиято отмяна се иска от молителя К. Б.
По изложените дотук съображения преклузивният тримесечен срок по чл.305, т.4 ГПК е започнал да тече от 27.04.2007 год. и е изтекъл на 27.07.2007 год. далеч преди подаване на настоящата молба за отмяна с вх. №23506/13.05.2008 год. Каса се за преклузивен срок, за спазването на който съдът е длъжен да следи служебно. С изтичането му се преклудира правото на молителя да сезира касационния съд.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. И. Б. с вх. №23506/13.05.2008 год. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение от 28.05.2005 год. по гр.д. №4990/2003 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV”г” отделение, с което е оставено в сила решение от 14.08.2003 год. по гр.д. №12264/2002 год. на Софийския районен съд, 36 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящето определение да се връчи на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: