О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 21.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 63 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 29.07.2011 год. по гр. д. № 2303/2008 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 5.03.2004 год. по гр. д. № 7210/2002 год. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС срещу Г. И. Д. и Й. С. С. досежно помещенията в полусутеренния етаж, с изключение на гаража, и са присъдени разноски до сумата от по 34.68 лв. и вместо това е постановил друго, с което признал за установено по отношение на Й. С. С., Г. И. Д. и С. Г. Д., всички от [населено място], че Е. К. И. и Т. К. И. от с. гр., са собственици на полусутеренния етаж на жилищната сграда – южен близнак, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от полусутеренен, първи, втори и тавански етажи, с площ от 70 кв. м., състоящ се от стая, коридор, сервизни помещения и склад, при описаните съседи – от изток, запад и юг – двор, от север – северния близнак на сградата и осъдил Й. С. С., Г. И. Д. и С. Г. Д. да им предадат владението върху тези помещения. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС относно намиращия се в полусутерена гараж и присъдил разноски.
Въззивното решение се обжалва в срок от двете страни по делото.
Ищците Е. К. И. и Т. К. И., чрез пълномощника им адвокат Ем. Й., го обжалват в потвърдителната му част, с която е отхвърлен иска им за ревандикация на гаража в полусутеренния етаж на сградата с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения за липсата на мотиви за направеното разграничение в статута на различните помещения в полусутеренния етаж, за да се обоснове извода за наличието на гараж като отделен обособен обект на правото на собственост, както и необсъждането от съда на представени писмени доказателства във връзка с довода им за придобивна давност.
В изложението към касационната жалба тези касатори сочат противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика на ВС и ВКС по въпроса за придобивната давност, в т. ч. и на несамостоятелни части от жилища, за зачитане на силата на присъдено нещо на влязло в сила решение, за липсата на мотиви, както и за значението на въпроса за различен режим на собственост на отделни помещения в етажа за точното прилагане на закона. Изложеното дава основание да се приеме релевиране на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът Й. С. С., чрез адвокат Я. С., обжалва въззивното решение в осъдителната му част с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и неизпълнение на дадените указания при първата касация по делото за съобразяване правата на собствениците на отделните жилищни етажи в сградата в спорния полусутеренен етаж, обслужващ цялата сграда. Поддържа довод за игнориране от съда на данните за отмяна на дарението в полза на наследодателя на ищците на първия етаж от сградата, при което положение, дори и да се приеме, че сутеренът е прилежащ и обслужващ само първия етаж, то следва, че ищците не са изключителни собственици, а е налице съсобственост. Иска отмяна на въззивното решение в тази му част и вместо това искът бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото разноски.
В представеното изложение касаторът Й. С. преповтаря оплакванията за неправилност на въззивното решение, като се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, без излагане на съответните съображения и поставяне на материалноправни или процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Двете групи касатори взаимно оспорват подадените касационни жалби, включително и относно допустимостта на касационното обжалване, по съображения в представените отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационните жалби, намира следното:
Същите са подадени съответно на 6.10.2011 год. и 27.10.2011 год., т. е. при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., и по аргумент за противното от параграф 25 ПЗР на ЗИД ГПК това е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Искът за ревандикация на спорния полусутерен етаж от южния близнак на сградата е предявен при действието на отменения ГПК – исковата молба е постъпила в съда на 6.06.2002 год. Цената му се определя съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ от ? от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота. От представеното от ищците удостоверение от ДП – П., приложено на л. 14 от първоинстанционното дело, се установява данъчната оценка на имота в размер на 2 524.50 лв., поради което и размерът на цената на иска е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален такъв. Самите ищци в исковата молба са посочили размер на предявените обективно съединени искове за ревандикация на полусутеренния и таванския етаж, като въпросът за цената на всеки от тях не е бил повдиган по реда на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./.
С оглед на изложеното решението по въззивното дело с предмет полусутеренния етаж е с цена на иска под 5 000 лв. и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадените касационни жалби следва да се оставят без разглеждане, като се върнат на касаторите, а образуваното по тях производство следва да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението в обжалваните от двете групи касатори негови части.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Е. К. И. и Т. К. И., чрез адвокат Ем. Й., и на Й. С. С., чрез адв. Я. С. против въззивното решение от 29.07.2011 год. по гр. д. № 2303/2008 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същите на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 63/2012 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: