О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 21.04.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1597 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от Д. Т. К. от [населено място] молба за отмяна на определение № 312 от 17.11.2015 год. по ч. гр. д. № 4846/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС и за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2013 год. по гр. д. № 9125/2013 год. на СГС. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 25.02.2013 год. по гр. д. № 14833/2012 год. СРС, с което искът й срещу [фирма] с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 20 290 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода 27.09.2007 год. – 13.06.2011 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, е отхвърлен.
По съображенията в т. н. „жалба” вх № 12606 от 24.11.2015 год. и допълнението към нея с вх. № 1013556 от 1.02.2016 год. се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение и наличие на основания за отмяна на влязлото в сила решение с искане за тяхната отмяна. Сочат се като основания тези по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК и се представят като писмени доказателства присъда № 77 по н. д. № 4743/2009 год. на СГС и решение от 12.04.2010 год. по гр. д. № 2034/2008 год. на СГС, на което, според молителката, противоречи решението, чиято отмяна се иска с подадената молба.
Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], чрез пълномощника му адв. Ст. Д., оспорва същата по съображенията за недопустимост и неоснователност в представения писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от страните доводи, намира следното:
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая такива не се поддържат с оглед искането за отмяна на определението от 17.11.2015 год. по ч. гр. д. № 4846/2015 год. ІІ г. о. на ВКС. С него в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК е потвърдено определение № 241 от 17.07.2015 год. по гр. д. № 3599/2015 год. на І г. о. на ВКС, с което не е допусната до разглеждане подадената от Д. К. предходна молба за отмяна на влязлото в сила решение от 16.10.2013 год. по гр. д. № 9125/2013 год. СГС поради нейното просрочие. С оглед на това доводите за неправилност на това атакувано определение на ВКС не могат да бъдат обсъждани, тъй като то не подлежи на обжалване – не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1, нито т. 2 ГПК. Подадената срещу него жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част молбата също е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане и в частта за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 9125/2013 год. на СГС. По съображенията, изложени в нея, е било вече образувано производство по отмяна по чл. 307, ал. 1 ГПК – гр. д. № 3599/2015 год. на ВКС, І г. о., в което е прието, че подадената преди настоящата молба за отмяна /вх. № 121108 от 20.10.2014 год./ е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и последващата такава, подадена на 24.11.2015 год., несъмнено е просрочена. Доводите относно спазване на срока за подаване на предходната молба за отмяна не могат да бъдат обсъждани, освен, че са и неоснователни като противоречащи на чл. 296, т. 3 ГПК. Представянето на доказателства към молбата за отмяна /присъда и решение по предходното дело по трудов спор/ не могат да обосноват приложение на чл. 305, ал. 1, т. 1, респ. т. 2 ГПК, тъй като липсват доводи тези писмени доказателства да са нови такива, /а обратното следва от данните по делото/, като позоваването на тях е във връзка с изложените доводи на молителката за неправилност на изводите за неоснователност на предявения от нея иск, а не обосноваване на основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед извода за недопустимост на настоящето производство молителката следва да заплати на ответника направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата /наречена „жалба”/ с вх. № 12606 от 24.11.2015 год., допълнена с вх. № 1013556 от 1.02.2016 год., подадени от Д. Т. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на определение № 312 от 17.11.2015 год. по ч. гр. д. № 4846/2015 год. на ВКС, ІІ г. о. и за отмяна на решение № 6834 от 16.10.2013 год. по гр. д. № 9125/2013 год. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.02.2013 год. по гр. д. № 14833/2012 год. на СРС.
Осъжда Д. Т. К., с посочен адрес, да заплати на [фирма] направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: