О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
[населено място], 23.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1701 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвани са решение № 3324 от 30.07.2014г. и Решение № 4862 от 19.11.2014г., постановени по гр.д. № 613/2012г. на Благоевградски окръжен съд. С първото решение е отменено решение на Благоевградски районен съд по гр.д. №2221/2008г. в частта относно претенциите по чл. 108 ЗС и чл. 30 ЗН и вместо това е постановено ново, с което: 1/ е отхвърлен предявения от К. Р. Г. против М. П. С. и О. Г. Ч. иск за предаване владението върху ? ид.ч. от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.613.380.1.15 с предназначение жилище /апартамент/ на четвъртия етаж в сградата на ул.”Д-р Х. Т.” № 31 в [населено място], с площ 62 кв.м.; отхвърлено е и искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост; 2/ е отхвърлен насрещния иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, предявен от М. П. С. против К. Р. Г. за намаляване на извършеното от Р. Г. С. завещателно разпореждане до размера на запазената част. П. решение е потвърдено в частта, с която на основание чл. 193, ал.1 ГПК е признато за недоказано оспорването на истинността на саморъчните завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г.; потвърдено е и допълнително решение № 1688 от 28.02.2013г. по гр.д. № 2221/2008г. на Благоевградски районен съд. С второто обжалвано решение на Благоевградски окръжен съд е отхвърлена молбата по чл. 250, ал.1 ГПК, подадена от К. Р. Г., за допълване на въззивното решение чрез произнасяне по установителната част на иска по чл. 108 ЗС по отношение на двамата ответници и по искането по чл. 537, ал.2 ГПК също спрямо двамата ответници.
Касационна жалба срещу основното решение е подадена от К. Р. Г. чрез пълномощника адв. А.. Касационната жалба касае частта от решението, с която е отхвърлена претенцията по чл. 108 ЗС без произнасяне по установителната част на този иск за признаване правото на собственост, както и отхвърлянето на искането по чл. 537, ал.2 ГПК. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по три правни въпроса, а именно: 1/ искът по чл. 108 ЗС съдържа ли два компонента – установителен и осъдителен и дължи ли съдът произнасяне по него с два диспозитива; 2/ при наличие на валидно завещание, съдържащо условие/тежест/, според което е отложено изпълнението на завещанието, но не и вещно-правният му ефект, следва ли съдът при предявен иск по чл. 108 ЗС на основание завещанието да се произнесе по установителната част на иска и да отхвърли осъдителната; 3/ ако е установена първата предпоставка за уважаване на искова претенция по чл. 108 ЗС, а именно, че ищецът е собственик на имота, но по други причини е приета за преждевременно предявена осъдителната част на претенцията, следва ли съдът да отхвърли като неоснователна акцесорно предявената претенция по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт за собственост.
Същият жалбоподател е подал касационна жалба и срещу постановеното от съда допълнително решение. Спрямо него претендира допускане на касационно обжалване по същите правни въпроси.
Ответниците по иска М. П. С. и О. Г. Ч. са подали насрещна касационна жалба против основното въззивно решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН. Като основание за достъп до касационен контрол формулират редица правни въпроси, които считат за решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по насрещната касационна жалба К. Г. излага съображения за недопускането й до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.
Производството е по иск за собственост на ? ид.ч. от жилище – апартамент, придобита от ищеца К. Г. по наследство по завещание, против М. С. – носител на право на ползване върху имота и против О. Ч. – приобретател на имота от първата ответница. Предявен е от М. С. насрещен иск против ищеца по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазена част от наследството в размер на ? част. Поддържат се от ответниците възражение за нищожност на завещанията на основание чл. 42, б.”б”, вр. с чл. 25, ал.1 ЗН и възражение от ответницата М. С. за придобиване на 1/2 ид.ч. от жилището по давност в периода 19.07.1994г. – 19.07.2004г.
В. производство, в рамките на което е постановено обжалваното решение, се развива на основание чл. 294 ГПК след отмяна на предходно въззивно решение от касационната инстанция. В. съд е съобразил дадените разрешения на правнорелевантните за спора въпроси: относно значението на посочения в завещанието отлагателен срок, относно възможността правото на собственост да се придобие едновременно на две алтернативни основания – наследяване по завещание и наследяване по закон, както и относно отражението на кавгите, споровете и моралния тормоз върху осъществяваното владение върху недвижимия имот, съотв. върху придобиването му по давност.
С оглед на приетото заключение на графологична експертиза, независимо от оскъдния сравнителен материал, въззивният съд при новото разглеждане е приел, че двете завещания са действителни. Следвайки указанията в отменителното решение на ВКС е приел, че завещанието е с тежест и под условие, а именно ответницата /съпруга на завещателя/ да ползва жилището до края на живота си. Поради това е счел, че ревандикационната претенция срещу нея не може да бъде уважена, тъй като тя има правно основание да владее и ползва апартамента докато е жива. Спрямо ответника О. Ч. искът е неоснователен по аналогични съображения, а и поради това, че няма данни той да ползва имота.
Предвид отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС по посочените съображения съдът не е обсъждал поддържаното възражение за придобиване на имота по давност.
По иска по чл. 30, ал.1 ЗН съдът е счел, че същият „не е преждевременно предявен” и следва да бъде разгледан по същество. Намерил го е за неоснователен като погасен по давност. С нотариалната покана от 11.08.2000г. ищецът се е позовал на правата си по завещанието, а възражението за възстановяване на запазена част е предявено повече от пет години след този момент.
С допълнителното решение от 19.11.2004г. съдът е отказал да допълни решението чрез признаване за установено, че К. Г. е собственик на ? от апартамента, т.е. относно установителната част на претенцията по чл. 108 ЗС. Съдът е приел, че няма основание за допълване, тъй като двете части на ревандикационния иск – установителната и осъдителната не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е разглеждане на самостоятелен иск, поради което произнасянето по иска по чл. 108 ЗС е с един диспозитив. Поради това, доколкото е сезиран с осъдителен иск, съдът се е произнесъл по него и го е отхвърлил при липса на една от предпоставките за уважаването му.Отхвърлил е и искането за отмяна констативния нотариален акт на ответницата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените в двете касационни жалби на К. Г. срещу основното и срещу допълнителното решение въпроси са идентични и са свързани с включените два компонента в иска по чл. 108 ЗС и задължението на съда да се произнесе по тях с един или с два диспозитива. Въпросите са обуславящи изхода на спора по предявения иск за собственост доколкото, за да го отхвърли съдът е установил, че ищецът е собственик на имота, но че ответницата има право да го държи и ползва и именно второто е обусловило отхвърлянето на иска като цяло.
Същият правен въпрос е поставен за разрешаване по образуваното тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС. Под № 3 сред въпросите, предмет на тълкувателното дело, е въпросът: „Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”. При тези обстоятелства е налице основание за спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателния акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. № 1701/2015г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: ”Следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: