2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 74
София, 23.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1371/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2550/15.03.2019 г. на „БМ Глобал Истейт“ ЕООД [населено място] чрез органния представител управителя И. Н. Е., срещу определение № 49 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 4401/2018 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за присъединяване към молбата за отмяна, по която е образувано производството пред касационния съд.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен с произтичащите от това последици. Оспорва се изводът на състава на ВКС да приеме, че молбата за отмяна, към която дружеството е поискало да се присъедини, се отнася до влязлото в сила въззивно решение само в частта по уважените искове по чл. 108 ЗС. Оспорва се и изводът, че прилагане на чл. 265, ал. 1 ГПК, касаещ присъединяване на другар към жалбата на друг другар, в производството по отмяна е недопустимо. Съответно са развити доводи в подкрепа на обратната на възприетата в обжалваното определение по двата въпроса теза.
От И.-А. А. А. и А.-А. А. А., чрез адв. Г. А., като ответници по жалбата е постъпил писмен отговор, с който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Отговор е постъпил и от Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С., чрез адв. К. Д., които също я оспорват като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок /препис от акта не е връчван/, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане молбата на „БМ Глобал Истейт“ ЕООД за присъединяване към молбата на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. за отмяна на въззивното решение по гр. д. № 617/2017 г. на Софийския апелативен съд, съставът на ВКС, I-во г. о., в обжалваното определение е приел, от една страна, че “БМ Глобал Истейт“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на държавата като ответник по установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК няма правен интерес да иска отмяна на решението в частта по исковете по чл. 108 ЗС, а от друга, че в производството по отмяна чл. 265, ал. 1 ГПК не намира приложение, тъй като се отнася само до исковия процес.
Определението е законосъобразно.
Видно от делото, по молба на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. е поискана отмяна на влязло в сила решение № 1857 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 617/2017 г. на Софийския апелативен съд. С това решение въззивният съд се е произнесъл по предявените от В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. обективно и субективно съединени искове за право на собственост, основано на реституция по право по чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и наследствено правоприемство, срещу държавата, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на стар поземлен имот, целият с площ от 7 107 кв. м., и срещу Н. К. М., И. П. С. и Д. Х. П. с правно основание чл. 108 ЗС като упражняващи фактическа власт върху два самостоятелни новообразувани поземлени имота, както и на реални части от други два новообразувани поземлени имота, за предаване на владението върху тях. Настоящият жалбоподател е участвал в приключилото исково производство като помагач на държавата по положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. С въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 378 от 02.07.2018 г. по гр. д. № 4934/2017 г. на ВКС, II- ро г. о., след като е уважен искът срещу държавата, са уважени и ревандикационните претенции срещу останалите ответници.
При това положение правилен се явява изводът на състава на ВКС в обжaлваното определение, че Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. не могат да искат отмяна на въззивното решение в частта по уважения срещу държавата установителен иск за собственост, следователно молбата за отмяна има за предмет въззивното решението само в частта по уважените ревандикационни претенции. Това е така, защото насрещна страна по установителния иск за собственост е само държавата, не и молителите, които са страни по предявените ревандикационни претенции. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е самостоятелен обективно съединен иск и е насочен само срещу посочения от ищците ответник – държавата. Следователно за Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С., ответници по исковете по чл. 108 ЗС, които не са страни по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, липсва активна процесуална легитимация да искат отмяна на решението по установителния иск за собственост – същите не са необходими другари на държавата и не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението в тази му част. Ето защо доводът в частната жалба, че молбата за отмяна, към която дружеството е искало да се присъедини, е имала за предмет цялото въззивно решение, не се споделя от настоящия състав. И да бяха искали отмяна на решението в двете му части, а молителите не са, видно от текста на молбата за отмяна, съставът на ВКС би я оставил без разглеждане, тъй като въпросите за легитимацията и правния интерес са въпроси по допустимостта на исканията, в т. ч. на молбите за отмяна, и за тях съдът следи служебно.
Правилен се явява и вторият извод на състава на ВКС в обжалваното определение, а именно, че чл. 265, ал. 1 ГПК не намира приложение в производството по молба за отмяна. Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ГПК се намира не в част I-ва „Общи правила“ на ГПК, които са приложими за всички уредени от кодекса производства, а в част II-ра „Общ исков процес”, чието продължение производството по отмяна не е, нито уредбата му препраща към чл. 265, ал. 1 ГПК. Ето защо доводът в частната жалба, че дружеството има право да се присъедини към подадената от ответниците по исковете за ревандикация молба за отмяна, не се споделя от настоящия състав. Не се споделя и доводът за прилагане на разпоредбата по аналогия, тъй като става дума за процесуално правило. Процесът е строго формална, подробно уредена дейност, чиято уредба се гради върху баланс между основните начала, ето защо процесуалната норма не следва нито да се тълкува разширително, нито да се прилага за неуредени от законодателя случаи. На последно място следва да се има предвид и това, че в случая молител по отмяната не е държавата, на която третото лице е помагач в приключилото исково производство, а ответниците по ревандикационните претенции.
В обобщение, обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, водим от което ВКС, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 08.03.2019 г. по гр. д. № 4401/2018 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: