O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 23.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 3546/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. Д. С., като пълномощник на Т. А. Ц. и И. М. Ц., срещу определение № 1956 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2853/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. – М. Д. П. за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Поддържа се, че при разглеждане на възражението за прекомерност, въззивният съд не е съобразил, че уговореното възнаграждение съответства на минимално установения размер съобразно материалния интерес на делото. Не е следвало да прилага критерият фактическа и правна сложност на делото и да определя възнаграждение под този минимално установен размер.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК акт.
Разгледана по същество тя е основателна, съображенията за което са следните:
С въззивното решение е потвърдено решение № 7193 от 27.10.2017 г. по гр. д. № 18487/2014 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 12.02.2018 г., за признаване за установено по предявените от Д. – М. Д. П. срещу Т. А. Ц., И. М. Ц. и И. И. П., искове с правно основание чл.108 ЗС, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство на следните недвижими имоти: 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ по предходен план част от УПИ *-* в кв.2, м. „Вилна зона Б.“; 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ по предходен план част от УПИ *-* в кв.2, м. „Вилна зона Б.“ и върху двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземления имот с идентификатор ***, със застроена площ 94 кв. м. и ответниците са осъдени да й предадат владението върху гореописаните имоти, като искането за предаване на владението е отхвърлено по отношение на ответника И. И. П. и са отхвърлени предявените от касаторите срещу ищцата насрещни установителни искове за собственост върху 5/8 ид. ч. от описаните имоти, на основание придобивна давност. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано, в частта, с която е отхвърлено искането за предаване на владението по отношение на ответника И. И. П..
С решението ответниците Т. А. Ц. и И. М. Ц. – жалбоподатели във въззивното производство са осъдени да заплатят на ищцата разноски за това производство в общ размер на 4 438,40 лв. След като възражението за прекомерност е прието за основателно, разноските по главните искове /претендирани в размер на 4 000 лв./ са редуцирани до 2 338,40 лв., а тези по насрещните искове – до 2 100 лв. /претендирани в размер на 5 000 лв./. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани доказателства и е проведено само едно съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване.
По молба на процесуалния представител на Д. – М. П. е поискано изменение на вззивното решение в частта му за разноските и допълнително присъждане на разликата до пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение молбата е оставена без уважение, като са изложени съображения, че извършеното намаляване на възнаграждението е извършено до минимално установените размери.
Видно от представените с отговорите на въззивната жалба договори за правна защита и съдействие, заплатеното от ответницата по въззивната жалба адвокатско възнаграждение за производството по главните искове е 4 000 лв. и за производството по насрещните искове – 2 500 лв.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предявените главни искове са за ревандикация на 1/2 ид. ч. от два урегулирани поземлени имота в [населено място], заедно с двуетажна жилищна сграда, а насрещните за установяване на правото на собственост върху 5/8 ид. ч. от гореописаните имоти. Минималното адвокатско възнаграждение, определено въз основа на цената на главните искове е 5 126,58 лв. – чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /материалният интерес е 180 329,40 лв.; 3 500 лв. плюс 2 % върху сумата над 100 000 лв./ и въз основа на цената на насрещните искове – 3 780 лв. /материалният интерес е 112 500 лв./. Уговореното и заплатено възнаграждение в размер съответно на сумите 4 000 лв. и 2 500 лв. или общо 6 500 лв. е под установения минимален размер на същото, поради което не е подлежало на намаляване.
В обобщение, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението, в частта му за разноските, е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което в полза на частната жалбоподателка да се присъди допълнително сумата 2 061,60 лв.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1956 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2853/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д. – М. Д. П. за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 805 от 08.04.2019 г. по в. гр. д. № 2853/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Т. А. Ц. и И. М. Ц. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис № 3, Адвокатско дружество „Г. и партньори“, да заплатят на Д. – М. Д. П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, адв. Е. Т., допълнително сумата 2 061,60 лв. /две хиляди шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща разликата над присъдената сума от 4 438,40 лв. и дължимата сума от 6 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: