О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 26 май 2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май 2010 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретаря ……………………………………………………………………………
при становището на прокурора от ВКП Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 320/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл. 44 ал.1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Пловдивски военен съд.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че спорът за подсъдност между П военен съд и Пловдивски районен съд следва да бъде решен в полза на втория съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери становището, изразено от повдигащия спора за подсъдност съд за неоснователно.
Производството по НЧД № 349/2010г. пред Пловдивски военен съд е образувано по повод молба на И. Ф. М. за постановяване на съдебна реабилитация на основание чл. 87 от НК по отношение на постановените присъди спрямо него. Първоначално молбата е била депозирана пред Пловдивски районен съд, по повод на което е било образувано НЧД № 5578/09. По същото е било постановено определение 053/18.01.2010 г. С решение № 90 от 29.03.2010 г. Пловдивският окръжен съд е отменил това определение поради допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо правилата на подсъдността, и е разпоредил връщането на делото на ПРС, който да го администрира на Пловдивски военен съд. С разпореждане от 08.04.2010 г. съдия от ПРС е прекратил производството пред този съд и е постановил молбата на М. ведно с делото да бъде изпратена на Пловдивски военен съд по компетентност на основание чл. 433 ал.2 от НПК предвид обстоятелството, че най-тежкото измежду наложените с присъдите наказания на М. се явява това, постановено от Пловдивския военен съд. Последният е констатирал това обстоятелство, но е и отчел факта, че по НОХД № 1035/2000 г. с определение от 05.09.2001 г. е било извършено групиране на наказанията на М. от Пловдивския районен съд, който е включил в съвкупността и наказанието, наложено от Пловдивския военен съд в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода. Независимо, че това е най-тежкото наказание от всички, то ПРС е бил последният съд, който с определението си е наложил най-тежкото наказание, поради което и той би следвало да е компетентен да разгледа искането за съдебна реабилитация.
ВКС намира, че макар и тази констатация да кореспондира на приложените доказателства, то тя не влияе на подсъдността с оглед на разпоредбата на чл. 433 ал.2 от НПК. Дейността на съда по осъждане на едно лице касае както произнасянето по въпроса за вината, така и за налагането на наказание, в смисъл на неговата индивидуализация с оглед фактите по делото и характеристиката на дееца. Затова и законодателят, определяйки в чл. 433 ал.2 от НПК за компетентен съда, наложил най-тежкото наказание, е имал предвид това да бъде съдът, който е наложил това наказание, изследвайки личността на дееца, което обстоятелство е и в обсега на тези, които съдът обсъжда по чл. 87 от НК. Съдът, който по правилата на подсъдността по чл. 39 от НПК, определя едно общо наказание по няколко осъждания, не е съд по налагане на наказание по смисъла на чл. 433 ал.2 от НПК, тъй като той не се занимава с неговата индивидуализация, а само „определя” общото наказание по правилата на съвкупността. Ето защо, независимо че Пловдивският районен съд е разглеждал производство с предмет чл. 25 вр. чл. 23 от НК, като с определението си е определил да се изтърпи наказанието, наложено от Пловдивския военен съд, като най-тежко, това не го прави компетентен съд по чл. 433 ал.2 от НПК. Съдът, наложил най-тежкото наказание, си остава съдът, който го е наложил с присъдата си по НОХД № 307/96г., а именно Пловдивският военен съд. Поради това предвид разпоредбата на чл. 433 от НПК молбата на И. Ф. М. следва да бъде разгледана от Пловдивски военен съд.
Ето защо повдигнатият спор за подсъдност не е основателен и делото следва да бъде върнато за разглеждане по същество на съда, в който е било образувано – Пловдивски военен съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 44 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА повдигнатия спор за подсъдност от Пловдивски военен съд по НЧД № 349/2010 г.
ВРЪЩА производството по НЧД № 349/2010 г. по описа на Пловдивски военен съд за разглеждането му по същество на ПЛОВДИВСКИ ВОЕНЕН СЪД.
Копие от определението да се изпрати на Пловдивски районен съд, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.