3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6099 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. М. и М. Е. Д. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. В., срещу определение № 216 от 26 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 3560 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязло в сила решение № 166 от 23 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 115 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като уважаването на главния иск е положителна процесуална предпоставка за разглеждането, а не за уважаването на обратния иск, а и при евентуална отмяна на решението само в частта по обратния иск и след като уважаването му не е обусловено от решението по главния иск, частните жалбоподатели ще имат възможност да представят при новото разглеждане на делото с тяхно участие всички допустими от закона правопогасяващи възражения срещу основателността на евентуалния насрещен иск. Различни били правилата за конституиране на подпомагаща страна и ответник по евентуален обратен иск, поради което е възможно да е допуснато нарушаване само на едни от тези правила и това да е лишило лицето от възможност да участва в делото, но само в качеството му на ответник по обратния иск, а не и като подпомагаща страна. Твърди се, че единствената хипотеза, при която лицето няма правен интерес да иска частична отмяна на влязлото в сила решение, е да иска отмяна само в частта на произнасяне по главния иск.
Ответникът Министърът на земеделието и храните представляващ Българската държава, в отговор на частната жалба изтъква доводи за необоснованост на доводите на частните жалбоподатели.
В обжалваното определение тричленен състав на ВКС приема че за третите лица липсва правен интерес да искат отмяна на решението само в частта за обратния иск, тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е неоснователна.
Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК, по отношение на съдържанието на частните жалби се прилага нормата на чл. 260 ГПК. В разпоредбата на чл. 260, т. 3 ГПК се посочва като задължителен реквизит на жалбата указание в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт. В разглежданата частна жалба не са изложени указания в какво се състои порочността на обжалваното определение на ВКС, основани на тълкуването, дадено от състава на ВКС, а именно, че липсата на правен интерес от атакуването по реда на отмяната на влязло в сила решение само в частта по обратния иск се обосновава със зависимостта на регресното притезание от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск. Съображенията на частните жалбоподатели по процесуалните предпоставки за разглеждане на обратен иск (включително и неясният аргумент за възможността да се противопоставят правопогасяващи възражения срещу основателността на предявен срещу тях евентуален насрещен иск, какъвто по делото не е предявяван), по възможността процесуални нарушения да бъдат допуснати само в едно от качествата на страната – като помагач или като страна по обратния иск, както и за единствено възможната според тях хипотеза за липса на правен интерес да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато тя се претендира само за частта по главния иск (само за пълнота на изложението тук следва да се отбележи, че за подобно на процесното последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност за обратния иск, предявен от ответник по първоначалния иск, важат правилата за разглеждане на евентуалните искове), не адресират главния извод на ВКС в обжалваното определение – регресното притезание е поставено в зависимост от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск.
Липсата на указание в жалбата за порочността на съдебния акт (и по аргумент на правилото на чл. 269 ГПК) не води до нередовност на същата и не е основание за оставянето й без движение, но това ограничава проверката на обжалвания съдебен акт до въпросите дали същият е валиден, допустим и дали противоречи на императивни материалноправни норми. При дължимата служебна преценка на обжалваното определение се установява, че то е валидно, допустимо и не противоречи на императивни материалноправни норми. По изложените по-горе съображения следва да се заключи, че неизлагането на конкретни доводи в частната жалба по решаващите изводи на съда не дава възможност на настоящия състав да обсъди евентуална тяхна основателност предвид приетото в съдебния акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 216 от 26 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 3560 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: