4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. С., 29,01,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 9 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Г. К. против определение № 777, постановено на 16. 10. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 165 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 1106 от 04. 06. 2013 г. по гр.д. № 20 по описа на Софийски апелативен съд за 2013 г. в неговата част, с която е потвърдено решение № 2286 от 03. 04. 2012 г. по гр.д. № 6486 по описа на Софийски градски съд за 2009 г., за отхвърляне на иска по чл. 407, ал. 1 (отм.) от ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лева, ведно със законна лихва, считано от 24. 06. 2005 г. до окончателното изплащане на сумата. В частната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна „З. К. [фирма] оспорва жалбата. Противната страна – трето лице помагач на страната на ответника В. Р. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване (само в обжалваната му част) съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните събражения: Обжалваното определение е валидно и допустимо. В обжалваната му част, същото е и правилно. Пред първоинстанционния съд са предявени и са поддържани до приключване на въззивното производство, при условията на обективно, кумулативно съединяване два главни иска с правно основание чл. 407, ал. 1 (отм.) от Търговския закон – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска по главницата 26000 лева и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена на иска по главницата в размер на 4000 лева, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на увреждащото събитие до окончателното им изплащане. Вторият главен иск – за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена от 4000 лева е отхвърлен от първоинстанционния съд изцяло, в която му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния Софийски апелативен съд. Срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд е подадена касационна жалба, която касационна жалба в частта й срещу въззивното решение в неговата част, с която е потвърдено отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по иска за присъждане на имуществени вреди с цена на иска от 4000 лева по главницата, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима от състава на ВКС с обжалваното му определение. В тази му, подлежаща на обжалване част, определението е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК на свой ред предвижда, че при искове за парични вземания, размерът на цената на иска е търсената сума. В конкретния процесен случай, търсената с иска сума, респ. – цената на иска е в размер на 4000 лева – под определения в чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради което и така предявеният иск е изключен от процесуалния закон, от обхвата на касационното обжалване. На така определения размер на иска не се отразява претенцията за законна лихва върху главницата за период от увреждането (ПТП) до окончателното й изплащане. От една страна същата съставлява, макар и акцесорна, но отделна от главния иск претенция, заявявана и поддържана на друго, различно от това, на което се предявява и поддържа главният иск, основание. От друга страна, размерът на законната лихва за периода от увреждането – 24. 06. 2005 г. до завеждането на исковата молба – 03. 07. 2009 г., макар и конкретизирането му да не е условие за редовност исковата молба, но отново е под законоустановения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, размер.
Поради изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а определението на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, поради което и същото следва да бъде потвърдено в тази му част, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 777, постановено на 16. 10. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по т.д. № 165 по описа на съда за 2014 г. в частта му, с която на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от Р. Г. К. касационна жалба срещу решение № 1106 от 04. 06. 2013 г. по гр.д. № 20 по описа на Софийски апелативен съд за 2013 г., в неговата част, с която е потвърдено решение № 2286 от 03. 04. 2012 г. по гр.д. № 6486 по описа на Софийски градски съд за 2009 г., за отхвърляне на иска по чл. 407, ал. 1 (отм.) от ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лева, ведно със законна лихва, считано от 24. 06. 2005 г. до окончателното изплащане на сумата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: