О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
[населено място], 29.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1502/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. В. срещу решение № 2290 от 11.12.2014г. по гр. д. № 4048/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5244 от 14.07.2014г. по гр. д. № 10796/2013г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част. С първоинстанционното решение Софийски градски съд е осъдил „Застрахователна компания О. – клон България” К. да заплати на Л. П. В. сумата от 50 000 лева, ведно с лихвата за забава от 22.07.2013г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при „Застрахователна компания О. – клон България” К. водач М. Т. Е. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и е отхвърлил иска на Л. П. В. срещу „Застрахователна компания О. – клон България” К. за разликата до първоначално предявения размер от 60 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната част, поради което се иска отмяната му в тази части постановяване на решение, с което да бъде увеличено с още 10 000 лева определеното обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът претендира адвокатско възнаграждение за отхвърлената с решението част до претендираното увеличение, както и за производството пред настоящата инстанция.
Ответникът по жалбата, „Застрахователна компания О.”, не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на застрахователя, поради наличие на всички положителни предпоставки за уважаване на заявената претенция с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр, чл.86, ал.1 ЗЗД, а именно – наличие на валидно застрахователно правоотношение, основано на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя ответник, както и всички кумулативни предпоставки по чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител – застрахован. Решаващият съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че с оглед на пълно репариране на причинените неимуществени вреди, адекватен е присъденият размер от 50 000 лева, затова и правилно предявеният иск е отхвърлен в останалата му част като неоснователен. При определяне на размера на обезщетението въззивната инстанция е взела предвид възрастта на пострадалото лице – 19 години към момента на деликта; вида и характера на уврежданията – счупване на лява бедрена шийка, съчетано счупване на лакътна и лъчева кост на дясната предмишница, мозъчно сътресение, контузия, оток, кръвонасядане в дясната лицева полови на главата, разкъсно контузна рана на брадичката вляво; проведените медицински процедури за лечението им – оперативни интервенции за наместване на бедрената кост с вътрешна фиксация и на костите на дясната предмишница, както и хирургична обработка на разкъсно – контузната рана на брадичката и проведеното консервативно лечение за възстановяване на мозъчното сътресение; продължителността на възстановителния период от близо 8 месеца, който не е завършил; остатъчният дискомфорт при движение на крайниците, ограничението в движенията, накуцващата походка и видимия белег на лицето, както и застрахователните лимити към момента на ПТП. Съдът е счел, че доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, а отговорността на застрахователя е функционална на тази на деликвента, то застрахователят дължи лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправило покана.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Касаторът поставя следния въпрос който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана в т.11 на ППВС № 4 от 1968г., а именно: Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставки и следва ли при тяхната доказана съвкупност да се присъждат обезщетения, изхождайки от чисто обективни критерии?
Въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е обуславящ за изхода на спора, но въпреки, че покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, решението не може да бъде допуснато до касация, предвид липсата на посочените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1, – т.3 ГПК. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид всички релевантни за това обстоятелства, посочени в цитираната задължителна практика на ВКС, като наличието на същата изключва проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк.д. № 1 / 2009г. на ОСГТК на ВКС, а липсата на основание за промяна на практиката на ВКС, води и до липсата и на формално наведеното, без обосновка, основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2290 от 11.12.2014г. по гр. д. № 4048/2014г. на Апелативен съд – София в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.