О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 29.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1064/ 2020 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. Л. против определение № 30271 от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 9066 от 2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата, подадена на основание чл. 248 ГПК от Н. Б. Л. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е поискала същите да бъдат намалени.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност, тъй като не е съобразено, че оплакванията във въззивната жалба са били само по отношение описанието на имота, т.е. производството не се е отличавало с фактическа или правна сложност, извършените процесуални действия от пълномощниците на другите съделители се изчерпват с изготвяне на кратки отговори на въззивната жалба, а пълномощникът на Ц. не се е явил и в съдебно заседание. Затова моли да се присъдят по 3/4 от минималните размери по Наредба № 1 – по 450 лв.
Ответницата по частната жалба Ц. я оспорва. Подчертава, че общият размер на разноските е 1400 лв., а не 1400 лв. + 600 лв. и всеки от двата хонорара – 600 лв. и 800 лв. съответстват на правната сложност на делото, като е съобразено, че въззиваемите са представили и писмени бележки.
От останалите съделители не са постъпили отговори на частната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С въззивно решение № 5306/12.07.2019 г. по гр.д.№ 9066/2017 г. на СГС е потвърдено решението на РС, с което е извършена съдебната делба. Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Н. Б. Л., която е уточнявана два пъти. Основното оплакване в нея е било относно поделяемостта на делбения имот и способът, по който следва да се извърши делбата.
Съделителката Ц. е представлявана от адв. Н. Н. и видно от представеният договор за правна помощ пред въззивна инстанция, уговорения и изплатен в брой хонорар е 600 лв. Тъй като Д. Ч. Р. е преставлявана от служебно назначен особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК, с определение от 24.04.2019 г. на СГС е определено възнаграждение на особения представител адв. Т. М. в размер на 800 лв., вносим от ищцата Л. Ц.. Определеният хонорар за служебния пълномощник е внесен и изплатен. Така общият размер на разноските във въззивното производство, които е направила съделителката Ц. са 1400 лв.
С въззивното решение, СГС е осъдил въззивницата Н. Л. да изплати на възззиваемата Ц. общо 1400 лв., като не е уважено възражението за прекомерност.
С молба по чл. 248, Н. Л. е поискала намаление за разноските, които е осъдена да изплати.
С обжалваното сега определение по чл. 248 ГПК, СГС е оставил без уважение молбата, като е посочил, че съобразява фактическата и правна сложност на делото и положените фактически усилия на пълномощниците.
Частната жалба е неоснователна.
Въззивното производство е било за делба във фаза по извършване, като въззивната жалба е уточнявана два пъти. Подаден е отговор на въззивната жалба от двамата пълномощници на въззиваемите и писмени бележки, а адвокат М. се е явил и лично в откритото съдебно заседание. При тези процесуални действия, определените хонорари не са завишени, а са съобразени с предвидените минимални размери в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 7, ал.4 от тази Наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. Нормата на чл. 9, ал.1 от същата Наредба предвижда по нисък хонорар за изготвяне на отговор на въззивната жалба, но без процесуално представителство. Настоящия случай не е такъв, защото пълномощникът на Ц., адвокат Н. Н. не се е явила в съдебно зцаседание, но е подала молба преди съдебното заседание със становище по процесуалните действия и е изготвила писмени бележки по съществото на спора. Нормите от Наредбата, които предвиждат намаляване на адвокатския хонорар до 3/4 от този за първата инстанция касаят само касационното производство и производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение – чл. 9, ал. 2-5 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, няма основание за намаляване на разноските в общ размер 1400 лв., включващи 600 лв. изплатен адвокатски хонорар от Ц. за адвокат Н. е 800 лв. внесен от Ц. хонорар за адвокат М. – служебен представител на Д. Ч. Р. на основание чл. 47, ал.6 ГПК. Тези хонорари са съобразени с минималните размери по Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения. Затова обжалваното определение ще се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30271 от 23.12.2019 г. по гр.д.№ 9066 от 2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: