5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
С., 04,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1791 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. банка АД—А., чрез клон България-С., против решение № 2086/17.12.2012 г. по гр.д. № 2891/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 919/4.05.2012 г. по т.д. № 1947/2011 г. на СГС, с което по иск по чл.124,ал.1 ГПК на О. 96 Е. и на Р. Г. Н. против касатора,: І. Признава за установено несъществуването на ипотечното право в: 1.Договор за учредяване на ипотека, сключен на 6.03.2007 г. с нот.акт № 75 на нот. Д.Н. в частта относно учредената от Р.Н. в полза на А. банк АД ипотека върху недвижим имот УПИ VІІ-1192 от кв.107 на С. ведно с 2/3 ид.ч. от построената в имота еднофамилна жилищна сграда, и в частта относно учредената от О. 96 Е. ипотека върху 1/3 ид.ч. от собствена еднофамилна жилищна сграда., 2. Договор за учредяване на ипотека , сключен на 15.07.2007 г. с нот.акт № 134 на нот. Д.Н. в частта относно учредената от Р. Н. в полза на банката ипотеката върху недвижим имот УПИ VІІ-1192 от кв. 107 на С. ведно с 2/3 ид.ч. от построената в имота еднофамилна жилищна сграда, и в частта относно учредената от О. 96 Е. ипотека върху 1/3 ид.ч. от собствена еднофамилна жилищна сграда., ІІ. Постановява, на основание чл.179,ал.1 ЗЗД, заличаване на вписаните ипотеки.
Ответното по касационната жалба А. Б. АД е подало отговор, че не са налице визираните в нея предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК, а е и неоснователна, като претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното:
1. Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя-ответник за недопустимост на установителните искове, тъй като ищците разполагали с осъдителен иск. Ищецът ще избере какъв иск да предяви, при условие, че избраната форма на защита ще защити накърненото право. Съгласно чл.179,ал.1 ЗЗД вписването на ипотеката може да се заличи и въз основа на влязло в сила решение. 2. САС намира за неоснователно възражението за нередовност на исковата молба, тъй като според чл.70,изр.2 ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдига от ответника най-късно в първото по делото открито заседание, /включително и за това дали искът е оценяем/.
3. Договорите за ипотеки от 6.03.2007 г. и 15.06.2007 г.са сключени, като обезпечения, по договор за кредит № 412/2.03.2007 г., и анекс към него от 12.06.2007 г. Договорът за кредит между банката и [фирма] е за предоставяне на кредит 1 250 000 евро с цел финансиране покупката на два имота в Б., което е първия етап от инвестиционен проект на кредитополучателя. В чл.32 от договора, към който препраща чл.8 от анекса, е уговорено, че: а/ Кредитополучателят ще обезпечи плащанията по кредита с първа по ред ипотека в полза на банката върху описаните три имота, б/ След придобиване на имотите в Б., “в които кредитополучателят ще извърши строителство”, ипотеката върху имотите ще бъде заличена и заменена с първа по ред ипотека в полза на банката върху имотите, заедно със строителството в тях-обект на инвестицията на кредитополучателя. Настъпването на това условие прекратява действието на договорите за ипотека по право. Съгласно чл.25,ал.2 ЗЗД настъпването на условието има обратно действие. Затова, в случая ипотеките следва да бъдат заличени. Изразът в текста на чл.32 “в които кредитополучателя ще извърши строителство”, има само пояснително значение и не включва последващ етап от инвестиционния проект-строителство. Задълженията в чл.32 на договора за кредит възникват сукцесивно-първо е уговорено прекратяване на действието на процесните договори за ипотека, след което ще бъде учредена ипотека върху новопридобитите имоти, за което кредитополучателя е изразил готовност. Становището на банката е, че ипотеките следва да бъдат освободени след ипотекиране на двата имота в Б. и завършването на планираното строителство в тях.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Когато в договор за кредит е предвидено обезпечение под формата на ипотека от трето лице, в случай че страните по кредита са уговорили при настъпване на определени условия ипотеката да се заличи и да бъде учредена нова, а договора за ипотека между кредитора и третото лице не съдържа условия и срок, тогава с настъпването на условията по кредитния договор, учредената ипотека погасява ли се по право /автоматично/ с обратна сила?, 2.При спор относно настъпването на условията по договора за кредит за заличаване на ипотеката, учредена от трето лице-ипотекарен длъжник, и когато поради това липсва съгласие на кредитора да заяви заличаване на ипотеката, кой е легитимиран по право да предяви пред съда настъпилите по договора за кредит условия за заличаване на ипотеката: дали това е третото лице-ипотекарен длъжник или страната по договора за кредит-длъжник с обезпеченото от ипотеката вземане, както и с какъв иск срещу кредитора/ипотекарен кредитор следва да стане това? По първите два въпроса се твърди основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
3.Когато е предявен отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, искът оценяем ли е и ако да-цената на иска определя ли се по чл.69 ГПК? Въпросът, дали предявеният от ищеца като неоценяем иск е оценяем, може ли да се повдига и след първото по делото заседание? По този въпрос се твърди основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
4. Допустими ли са свидетелски показания за установяване съдържанието на договор за кредит, за който е предвидена писмена форма за действителност?, Следва ли показанията на свидетели, които са били юридически съветници на някоя от страните и на свързано със страните лице, да се преценяват по реда на чл.172 ГПК с оглед възможна заинтересованост? Твърди се основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
5.Допустим ли е иск за заличаване на вписване на ипотека, съответно допустимо ли е съд.решение, с което се разпорежда заличаване на вписване на ипотека? Твърди се основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По първите два въпроса се поддържа, че погасяване по право на ипотека настъпва само в предвидените от закона случаи-чл.150,ал.1, чл.154, чл.175,ал.1 и чл.179,ал.1 ЗЗД. Без нот.заверено съгласие на обезпечения кредитор и вписване на заличаването въз основа на такова съгласие, ипотеката не се заличава-чл.179,ал.1 и 3 ЗЗД. Затова, предявеният иск бил недопустим.
Когато става дума за автоматично погасяване на субективно право, тази правна последица настъпва без необходимост от волеизявление-съгласие на ипотекарния кредитор. Погасяването на ипотеката по право е основание за нейното заличаване. Към молбата за последното трябва нот.заверено съгласие на кредитора-чл.179,ал.1 ЗЗД. Когато откаже да го даде, този спор се разрешава от съда и заличаването на погасената ипотека ще стане въз основа на съдебното решение. Касаторът не се аргументира за изключване на прекратителното условие от погасителните основания. Всъщност, ако се обсъжда съотношението между клаузите на главния и акцесорния договор, както и за механизма на действие на прекратителното условие, по тези въпроси няма неяснота в теорията и практиката. Спорно е уговарянето на прекратителното условие и неприлагането на чл.20а и чл.21,ал.1 ЗЗД от въззивният съд. Но такъв правен въпрос не е формулиран от касатора. Затова, не е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Основанията за погасяване на ипотеката не са строго формални. Такива са основанията за заличаване на ипотеката-нот.заверено съгласие на кредитора или съдебно решение. Но между погасяване и заличаване има разлика. Ако се приеме тезата на касатора, че когато действието на ипотеката е поставено под условие или срок с прекратително действие, това водело до възникнало от договора задължение на кредитора за съгласие за заличаване на ипотеката, тогава такова притезателно право не може да се уговаря, защото едно съгласие не може да бъде дадено принудително по реда на изпълнителното производство. Недаването на съгласие от кредитора за заличаване на ипотеката има само една възможност, която е посочена в чл.179 ЗЗД. След като прекратителното условие има автоматично действие, тогава искът с който разполага ипотекарния длъжник по чл.179,ал.1 ЗЗД е отрицателен установителен. Затова, няма вероятност решението да е недопустимо.
По третият въпрос се твърди противоречие с Р 1016/28.11.2008 по гр.д. 3635/2007 на І г.о., с което косвено е прието, че при заличаване на вписването на договорна ипотека, установителният иск е оценяем. Въпросът, дали искът е оценяем или не, не е релевантен за допустимостта и правилността на въззивното решение. Неплащането на част от изискуемата се държавна такса не е основание за обезсилване или отмяна на съдебния акт. Отговорността за не внасяне напълно на държавната такса е уредена в чл.129,ал.6 ГПК. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.70,ал.3 ГПК. Затова, този въпрос не рефлектира в правната сфера на касатора.
Така формулираният от касатора четвърти въпрос с двата подвъпроса за свидетелските показания, касае правилността на решението, която, обаче, се проверява ако касационната жалба бъде допусната. Главното е, че произнасянето по този въпрос не е обусловило изхода на делото, защото съдът на стр.14 от решението изрично приема, че дори да изключи свидетелските показания от доказателствения материал, пак би достигнал до същите правни изводи, тъй като волята на страните е ясно изразена в писмените договори.
По петият въпрос допустим ли е иск за заличаване на ипотека не е налице противоречиво решаване, защото е налице задължителна съдебна практика-Р 431/8.11.2011 по гр.д. 1759/2010 на ІV г.о., с което е прието следното: По начало след като ипотеката е погасена, трябва да бъде заличено вписването й. Според чл.179,ал.1 ЗЗД и чл.19,ал.1 ПВ, вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нот.заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следователно, когато кредиторът отказва да даде съгласие, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да се предяви отрицателен установителен иск, че ипотеката е погасена. Тогава заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2086/17.12.2012 г. по гр.д. № 2891/2012 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: