О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 06.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1156 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. П. срещу решение № 20 от 18.01.2016г. по в. т. дело № 462/2015г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 159 от 29.04.2015г. по т. дело № 154/2014г. на Старозагорски окръжен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е прието за установено по отношение на [фирма], че ищецът Тракийски университет, [населено място] не дължи на [фирма] плащане на допълнително начислена за периода от 11.12.2013г. до 08.01.2014г. електрическа енергия в размер 284 318 кВч на обща стойност 40 523,04 лв. с ДДС по фактура № [ЕГН]/22.05.2014г. и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 667,32 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
1. Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му, на основание Закона за енергетиката /ЗЕ/ след измененията, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54 от 2012г./, с който е приет чл. 83, ал. 1, т. 6 и след влизането в сила на ПИКЕЕ /16.11.2013г./? – противоречие с решение № 218/15.02.2016г. по в. гр. д. № 3230/2015г. на ОС Пловдив, решение № 40/15.02.2016г. по в. гр. д. № 764/2015г. на ОС Хасково, решение № 41/15.02.2016г. по в. гр. д. № 10/2016г. на ОС Хасково, решение № 4/14.01.2016г. по в. гр. д. № 571/2015г. на ОС Сливен; решение № 382/07.10.2015г. по в. гр. д. № 1414/2015г. на ОС Стара Загора, решение № 214/08.01.2016г. по в. гр. д. № 7974/2015г. на СГС, решение № 1594/10.11.2014г. по в. гр. д. № 1941/2014г. на ОС Варна, решение № 1592/10.11.2014г. по в. гр. д. № 2190/2014г. на ОС Варна /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
2. Има ли крайният снабдител основание за извършване на преизчисление на сметка на клиент за минал период? – противоречие с решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, І т. о. и решение № 203/15.01.2016г. по т. д. № 2605/2014г. на ВКС, І т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Ответникът Тракийски университет, [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като излага следните съображения: първият въпрос е некоректно и неясно формулиран; съдебният състав не се е произнесъл по този въпрос във въззивното решение; ако се приеме, че въпросът е релевантен, то същият не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, нито се решава противоречиво от съдилищата; не са представени доказателства, че цитираните решения са влезли в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че между [фирма], [населено място] като лицензиран доставчик на ел. енергия и Тракийски университет, [населено място] като потребител е сключен договор за продажба на ел. енергия и за измерване на потребената ел. енергия е монтирано средство за търговско измерване № 95944. При извършена на 11.12.2013г. проверка в присъствие на представители на двете страни е констатирано наличието на „разменен първи и трети ток – съкратена схема”, поради което електромерът е отчитал грешка при измерването, което е наложило да бъде подменен с друг електромер № 2486008. При извършена на 08.01.2014г. проверка в присъствие на представители на двете страни е констатирано повреден напреженов трансформатор и е съставен констативен протокол от същата дата, в който е отразено количество неотчетена електроенергия за периода от 11.12.2013г. до 08.01.2014г. от 284 318 кВч на стойност 40 523,04 лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/22.05.2014г. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза въззивната инстанция е констатирала, че неотчетеното количество ел. енергия е отразено в констативния протокол по методиката на Общите условия на Е. ЕР, отразена в чл. 54, ал. 2, т. 2, както и че методиката по чл. 48, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ не е прилагана при изчисляването на неотчетената ел. енергия.
Решаващият съдебен състав е приел, че прилагането на различните методики при извършване на едностранните корекции на неотчетената ел. енергия /методиката по ОУ на договора за продажба на ел. енергия и методиката по ПИКЕЕ/ води до различни правни последици: за да се ангажира отговорността на потребителя на договорно основание при прилагане на методиката по ОУ на договора, е необходимо да се докаже виновно поведение, което да доведе до неизмерване или неточно измерване на ползваната ел. енергия, като в този случай отговорността е договорна и приложение намира разпоредбата на чл. 82 ЗЗД; при прилагане на методиката по ПИКЕЕ едностранното коригиране на потребената ел. енергия не е обусловено от поведението на потребителя и неговата отговорност е обективна, като в този случай за извършване на едностранна корекция е достатъчно да се констатира неотчетена или неточно отчетена ел. енергия. Изводът, че ищецът не дължи заплащане на сумата по процесната фактура, е аргументиран с обстоятелството, че ответникът нито твърди, нито е доказал виновно поведение на ищеца, водещо до неточно отчитане на ел. енергията.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода на спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, формулиран от касатора, материалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.? Така уточненият материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. От представените от касатора решение от 08.01.2016г. по в. гр. д. № 7974/2015г. на СГС, ГО, ІV-Г състав, решение № 1594/10.11.2014г. по в. гр. д. № 1941/2014г. на ОС Варна, решение № 1592/10.11.2014г. по в. гр. д. № 2190/2014г. на ОС Варна, решение № 218/15.02.2016г. по в. гр. д. № 3230/2015г. на ОС Пловдив, решение № 40/15.02.2016г. по в. гр. д. № 764/2015г. на ОС Хасково, решение № 41/15.02.2016г. по в. гр. д. № 10/2016г. на ОС Хасково и решение № 4/14.01.2016г. по в. гр. д. № 571/2015г. на ОС Сливен се установява, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Вторият, посочен от касатора, правен въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на аргументите, съображенията и правните изводи на въззивната инстанция. Съдебният състав не е уважил отрицателния установителен иск поради това, че не съществува основание крайният снабдител да извърши преизчисление на сметка на клиент за минал период, а е приел за основателен иска поради недоказано от ответника виновно поведение на ищеца, водещо до неточно отчитане на ел. енергията.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 810,46 лв. и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 18.01.2016г. по в. т. дело № 462/2015г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 810,46 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.