4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 09.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 856 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 17056 от 21.ХІІ.2015 г. на Т. Д. Т. от София, подадена против решение № 2221 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 16.ХІ.2015 г., постановено по гр. дело № 2807/2015 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-15, от 13.ІV.2015 г. по гр. дело № 2141/2013 г. в обжалваната негова част: за осъждането на Т. – на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ – да заплати на ищцовото застрахователно д-во [фирма]-София сума в размер на 22074.41 лв. (двадесет и две хиляди и седемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.VІІ.2014 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора Т. са за необоснованост и постановяването на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила (необсъждане на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност). Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обратния осъдителен иск на търговеца по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ срещу Т. да се отхвърли изцяло, вкл. ведно с присъждане на всички съдебно-деловодни разноски или, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС: „за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, подателят й Т. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения, както и в друго такова, но постановено при действието на отменения процесуален закон, по следните два правни въпроса: 1./ „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?”; 2./ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изложи в мотивите си, а последните решаваща правораздавателна дейност ли трябва да отразяват?” Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, според касатора Т. се явявало „произнасянето на касационната инстанция”, понеже иначе необосновано би се преградил неговия път на защита в исковото производство.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Т. Д. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова осъдителна част за сумата 22 074.41 лв., въззивната инстанция е приела, че оплакванията на въззивника Т. са неоснователни, тъй като той е участвал като допълнително „привлечена страна” в пр-вото по гр. дело № 10648/2011 г. по описа на СГС и затова е обвързан от задължителната сила на мотивите към решението, постановено по това дело.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към същата точка от това тълкувателно решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора Т. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При констатираната в настоящия случай липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимостта на този инстанционен контрол, осъществяван селективно от ВКС, безпредметно се явява обсъждането дали е налице допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст. В равна степен тази преценка се отнася и към тезата на касатора Т., че налице била и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с която той обаче не е формулирал въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ – предвид субективното си очакване, че ВКС е длъжен да допусне атакуваното въззивно решение до инстанционен контрол, за да бъдели отстранени допуснатите от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с обсъждане на събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2221 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от датата 16.ХІ.2015 г., постановено по гр. дело № 2807/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 856 по описа за 2016 г.