Определение №74 от 9.2.2018 по ч.пр. дело №2875/2875 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74
[населено място], 09.02.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 2875/2017 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], против определение от 15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 217/2017 г. на Окръжен съд Монтана.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Окръжен съд Монтана, е потвърдил отказ на Съдията по вписванията при Районен съд Лом от 28.06.2017 г., за вписване прекратяването на аренден договор по заявление вх.№ 4327/28.06.2017 г. на настоящия жалбоподател. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че искането за вписване е направено от лице, което не е легитимирано да инициира това охранително производство. Прието е в тази връзка, че заявителят не е правоприемник на арендодателя, затова не е легитимиран нито да отправи едностранно предизвестие до арендатора за разваляне на договора, нито да заяви пред съдията по вписванията това обстоятелство за вписване.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната е заявила, че обжалваното определение е „неправилно поради нарушаване на материалния закон” като това нарушение е и основание „за касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 пр.1-во ГПК”. Касаторът е развил оплакванията си за неправилност на определението и в заключение е поставил следните въпроси: „1. Попада ли преценката за надлежно осъществено право на заместване по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ в обхвата на проверката за активната легитимация на заявителя в производството по вписване?; 2. Законосъобразен ли е отказът за вписване от Съдия по вписванията, постановен по реда на чл. 32а ПВ, обоснован с материалноправни факти, които стоят извън заявеното за вписване обстоятелство и не са пряко свързани с неговото удостоверяване?; 3. Следва ли приобретателят на идеални части от арендован имот, чийто праводател не е арендодателя, а друг съсобственик, да удостоверява в производството по вписване за прекратяване на арендния договор пряк правен интерес от това заявяване и неудостоверяването му засяга ли активната му легитимация в производството по вписване?”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание, дори и да се приеме, че от поставените въпроси би могло да бъде изведен релевантен въпрос, въпреки, че същите са формулирани съобразно твърденията на страната за неправилност на акта, то налице би било единствено общото основание по чл.280,ал.1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано от касатора, предполага доводи за това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед това страната не е изложила каквито и да било доводи относими към това основание, като развитите съображения за неправилност на акта са ирелевантни и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 217/2017 г. на Окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top