О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
гр. София, 09.02. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр.дело № 2424/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Б.,гр.С., чрез процесуалния й представител адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 1974/27.03.2017г. по гр. дело № 13117/2015г. по описа на Софийски градски съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2018г./. Първата група въпроси се свеждат до следното : докато един имот е във фактическата власт на ползувател със запазено право на ползване или по силата на друг договор с вещноправен характер на ползването, може ли трето лице да придобие собствеността върху същия имот по силата на чл.79 ЗС – чрез някой от оригинерните способи, ако ползването и упражняването на фактическата власт върху същия имот не е било преустановено от ползувателя. Твърди се, че разрешаването на въпросите ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Втората група въпроси са във връзка с доказателствената стойност на констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, доказването на обстоятелствата за съставяне на такъв нотариален акт и разпределянето на доказателствената тежест, когато и двете страни в процеса легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота. Сочи се противоречие с практиката на ВКС. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба И. Н. У. и С. В. У., представлявани от адвокат А. С., оспорват жалбата като неоснователна и недопустима и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение № 115 от 08.10.2015 г. по гр.д. № 1708/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено въззивно решение № 19512/2014г. по гр.д.№ 5089/2014г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане. Прието е, че поради допуснато съществено процесуално нарушение е накърнено правото на защита на ответника по иска. Дадени са указания за осигуряване възможност на ответника да заяви нови факти и възражения, да подаде отговор на исковата молба, съответно да ангажира доказателства и да се присъедини към подадената въззивна жалба в качеството си на необходим другар.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което предявеният от М. И. Б. срещу С. В. У. и И. Н. У. иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е констатирал, че ищцата основава правото си на собственост на правна сделка – договор за покупко – продажба, сключен на 02.12.2009 г. с нотариален акт № 13/2009 г., като правоприемник на П. П. И., придобила собствеността от В. С. Ц. с нотариален акт № 153/1999 г. , който се е легитимирал с нотариален акт № 125/1999 г. за покупко-продажба от ответницата И. Н. У.. Ответниците от своя страна противопоставят на ищцата собствени права върху имота, като се легитимират с констативен нотариален акт, съставен на 27.03.2013 г. Фактическото владение върху процесния имот е упражнявано от Л. Я.- лично до края на живота й, както е договорено в договор за дарение 191/17.01.1992г. След разпределяне доказателствената тежест в процеса въззивният съд е приел,че не е представен нотариалният акт, с който продавачът по договора за продажба, сключен с ищцата, се легитимира като собственик на имота в хода на нотариалното производство. Ответницата е продала процесния имот на 22.05.1999 г. и след този момент е установила владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС. От анализа на доказателствата въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала по делото прекъсване на давността, считано от 22.05.1999 г. до 09.12.2009 г. Ответниците са доказали упражняването на фактическата власт върху имота за посочения период и в тяхна полза е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което същите се явяват собственици на процесния имот.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В случая следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, касаещи доказателствената стойност на констативен нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка, доказването на обстоятелствата за съставяне на такъв нотариален акт и разпределянето на доказателствената тежест, когато и двете страни в процеса легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота. Те са обуславящи изхода на делото и не са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора и ТР № 11 /21.03.2013 г. по тълк.д. № 11 /2012 г. на ВКС, ОСГК. С последното е обобщена съдебната практика и са дадени разяснения по въпросите за доказателствената сила на констативните нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот, издадени по реда на чл. 587 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността правото на собственост, както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса, когато и двете страни легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/.
Останалите въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението и следва да бъде разгледан при обсъждане доводите на страните по съществото на спора. Доколкото не е налице общата предпоставка за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде обсъждано.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1974/27.03.2017г. по гр. дело № 13117/2015г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на М. И. Б. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 228.21 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: