Определение №74 от по гр. дело №3196/3196 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                       
 
№ 74
 
гр.София, 28.11.2008г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и осма година в състав:
                                                                          
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                  ЖИВА ДЕКОВА
               
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3196 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.280,ал.1, т.1-3 ГПК.
Обжалвано е решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 79 / 2008г., с което Габровски окръжен съд, като е отменил решение от 14.10.2004г. по гр.д. № 503/200г. на Севлиевски районен съд, е отхвърлил предявените от А. С. М. искове срещу О. С. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. С. М. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателката е била дисциплинарно уволнена на основание чл.190, ал.1,т.4 и чл.187 т.8 и 10 КТ. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил решение от 14.10.2004г. по гр.д. № 503/200г. на Севлиевски районен съд, е отхвърлил предявените от А. С. М. искове срещу О. С. , с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че наказанието уволнение и наложено след изслушване на работника и че същото съответствува по тежест на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на предприятието и уронване на доброто му име – изнесла от Дома за стари хора-с. Добромирка, вещ/телевизор/, на починал в дома възрастен мъж, с цел да го присвои- нарушение по чл.187, т.8 КТ. Като е приел, че уволнението е законно съдът е отхвърли и исковете за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за принудителна безработица.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 03.06.2008г. процесуалния представител на жалбоподателя е приложил и изложение, в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно характера на нарушението „уронване доброто име на предприятието и злоупотреба с доверието” Представил е две решения-от 02.05.1995г. по гр.д. №1209/1994г. на ІІІ г.о. на ВКС и от 04.11.1999г. по гр.д. №238/1999г. на ІІІг.о. на ВКС.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно характера на нарушението „уронване доброто име на предприятието и злоупотреба с доверието”, но съдът е приложил точно закона и е съобразил трайната практика на ВКС. В посочените от жалбоподателя към изложението му две решения не сочат на противоречиво разрешаване на спорове, даващи правна характеристика на допуснати нарушения по смисъла на чл.187, т.8 КТ, като са отграничени хипотезите на „уронване доброто име на предприятието” и „злоупотреба с доверието на роботодателя”. Именно съобразявайки се с трайната практика на ВКС въззивният съд е приложил точно закона, определайки допуснатото от жалбоподателката нарушение като „злоупотреба с доверието на роботодателя”.
 
 
От изложеното следва, че правилно въззивният съд не е приложил последиците, предвидени в чл. 193, ал. 2 КТ, като е приел, че уволнението е законно, разглеждайки спора по същество. Така е постановил решението си в при спазване на материалния закон и трайната практика на ВКС.
Не са налице и другите две сочени от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване, а именно визираните в чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които има само позоваване в жалбата без да се сочат конкретни съображения.
Ето защо касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 24.04.2008г. по гр.д. № 79 / 2008г. на Габровски окръжен съд по жалба на А. С. М.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top