О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София , 03.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….януари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В.
гр.дело № 3454/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
С решение № 113 от 18.05.2007 г. по гр.д. № 753/2006 г. на районния съд С. , оставено в сила с решение № 66 от 5.03.2008 г. по гр.д. № 364/2007 г. на Смолянски окръжен съд е обявен за окончателен предварителния договор, сключен на 20.04.2000 г. между С. В. М. като купувач и А. Д. за продажбата на недвижим имот- апартамент в гр. С., кв.стово, ул. “., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и избено помещение за сумата 2360 лв. и остатък за доплащане в размер на 1090 лв.
Ответницата А. Д. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд като поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа основания за допустимост на жалбата по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ищецът оспорва жалбата като недопустима, а по същество- и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са сключили предварителен договор на 20.04.2000 г. за продажбата на един апартамент в гр. С., кв.стово. Апартаментът е придобит от продавачката с договор от 14.01.2000 г., сключен с Общината по реда на Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Община С. при забраната по т.3 от договора да не може да продава имота в срок от пет години. В т.4 от предварителния договор е уговорено окончателния договор да се сключи “ в срок от един месец, считано до 30.05.2005 г.” Искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е предявен на 24.10.2006 г. За да го уважи въззивният съд е изложил съображения, че ищецът е изправна страна по предварителния договор, че същият е действителен и съдържа необходимите уговорки относно съществените условия на един окончателен договор, както и че искът не е погасен по давност. Относно това откога тече погасителната давност за предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът се е позовал на данните, че е имало забрана за отчуждаване на имота за срок от пет години, изтичаща на 15.01.2005 г. и тълкувайки волята на страните, изразена в т.4 от договора заключил, че между тях има постигнато съгласие началният момент, от който тече погасителната давност да бъде датата 30.04.2005 г.- т.е. “един месец до 30.05.20005г.” Не са уважени възраженията на ответницата за нищожност на предварителния договор поради забраната за разпореждане с жилището, закупено от общината, липса на постигнато съгласие относно цената на имота, за привидност на договора, прикриващ обезпечение по договор за заем, както и за унищожаемост поради сключването му при крайна нужда.
Касаторката не е посочила кои са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл съдът като първо условие за допускане на касационното обжалване, но от изложението към жалбата може да се направи извод, че това са въпросите относно- 1.нищожността на предварителния договор ако няма постигнато съгласие относно продажната цена; 2. има ли нищожност на договора ако той прикрива обезпечение във връзка с договор за заем и 3. началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и възможно ли е този момент да се уговори по съгласие от страните.
В изложението се поддържа, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с трайната и установена практика на Върховния съд, като се представят три решения на състави на Върховния касационен съд по конкретни казуси- решение № 746/2001 г., решение № 922/ 2002 г. и решение № 307/ 1993 г., всяко едно относимо към трите разглеждани въпроса.
По въпроса за нищожността на договора при липса на съгласие относно цената се сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС, илюстрирана с решение р. № 922/2002 г на 2-ро г.о. В цитираното решение ВКС е приел, че между страните по предварителния договор не е било постигнато съгласие за цената на продаваемия имот като съществен елемент, без който не може да сключи предварителен договор и по тези съображения искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е бил отхвърлен, което съставът на ВКС намерил за правилно и законосъобразно. При съпоставката между двете решения е видно, че и по обжалваното решение въззивният съд се е ръководил от същото принципно положение- а именно, че цената е съществен елемент на договора и че трябва да бъде обект на съгласуваните воляизявления на страните. Различният краен резултат обаче се дължи на обстоятелството, че преценявайки доказателствата по делото, съдържанието на договора и тълкувайки волята на страните съдът е стигнал до извода, че в настоящия случай страните са постигнали такова съгласие относно цената и затова няма основание за признаването му за нищожен на това основание. Следователно не е налице противоречие с практиката на Върховния съд, а формиране на различен правен извод на съда въз основа на обсъждане на доказателствата по делото, като необосноваността на тези изводи не е основание за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за привидния характер на предварителния договор и приложението на чл.152 ЗЗД се цитира решение № 746/2001 г. на 2-ро г.о. на ВКС, с което е прието, че предварителен договор, с който се прикрива обезпечение на заем, даден от купувача на продавача, е нищожен. По настоящото дело обаче съдът е приел, че именно наличието на заемни отношения между страните или между продавачката и трето лице не са доказани по безспорен начин и затова заключил, че платената сума представлява продажната цена на имота, а самият договор не прикрива обезпечение и начин за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Следователно и в тази част решението не противоречи на практиката на Върховния съд.
Относно началния момент на погасителната давност се представя решение № 307/ 1993 г., в което е посочено, че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД се погасява с изтичането на петгодишен срок и че този срок започва да тече от датата на сключване на предварителния договор. Съпоставяйки фактите следва да се направи извод, че двата случая не са идентични, поради което представеното решение е неотносимо към разглеждания случай. По настоящото дело е налице взаимна уговорка между страните за отлагане началния момент, от който възниква възможността за предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, като се свързва с едно бъдещо сигурно събитие- изтичането на петгодишен срок от придобиване на имота от страна на продавача по предварителния договор. Не се представя решение по аналогичен случай или практика, където въпросът е решен по различен начин, поради което следва да се приеме че и по този въпрос няма основание за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдилищата не прилагат точно и еднакво закона и с това се обосновава основанието за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че съдът не тълкува правилно правните норми относно нищожността на договора и особено относно привидните договори. По същество тези твърдения представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, а не обосновават основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- че разглежданият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочените предпоставки се свързват с принципното значение, което би имало разглеждането на даден казус от Върховния касационен съд, тъй като касационното обжалване не е задължителна, а факултативна възможност и се провежда след селекция на делата, преценката за което е предоставена на ВКС. Законодателят няма предвид противоречивото решаване на даден въпрос от двете съдебни инстанция по разглеждания спор, а наличието на неясноти или празнини в правната норма, които налагат нейното тълкуване, или необходимост от преодоляване на установена практика, като по този начин произнасянето на съда ще има значение за точното прилагане на закона по други аналогични случаи.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване и затова и на основания чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от А. Г. Д. от с. С. против решение № 66 от 5.03.2008 г., постановено по гр.д. № 364/2007 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. Д. от с. С. да заплати на С. В. М. от гр. С. разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: