О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.740
София, 11.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1060/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 42 от 21.06. 2012 г. по т.д.№ 99/2012 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 115 от 07.06.2011 год. по т. д. № 297/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.2 и 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/, предявен срещу [фирма] и [фирма], [населено място] за прогласяване нищожността на сключения между ответниците и третото лице – помагач [фирма] /преди [фирма]/ договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], обективиран в нот. акт № 29, т. І, нот. дело № 1168/2007 год. на СВ-С..
В касационната жалба са въведени доводи, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по касация [фирма] и третото лице [фирма] не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че предявеният от [фирма] “ Е. иск с правно основание чл. 26 ал. 1, пр.1 ЗЗД против [фирма] [населено място] и [фирма] за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона на подписания между Банката в качеството й на кредитор и втория ответник [фирма] – кредитополучател и ипотекарен длъжник и [фирма]/понастоящем [фирма] – съдлъжник, договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 29, т. І, н.д. № 1168/2007 год. на СВ-С. е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от провеждането му, тъй като в момента по отношение на процесните имоти е насочено принудително изпълнение. При успешно проведен иск и прогласяване на учредената в полза на въззиваемата банка договорна ипотека за нищожна, то ищецът би охранил своето право на собственост. Според последния процесният договор бил сключен в нарушение на чл. 10 ал. 2 и ал. 3 ЗСТЗ, съобразно която разпоредба публичният склад за зърно може да прехвърля право на собственост върху складовите си помещения и да учредява ипотека върху тях само с разрешение на съответния регулаторен орган, в случая Националната служба по зърното, каквото в случая не е било поискано, поради което квалифицирал иска като такъв по чл. 26 ал. 1, пр.1 ЗЗД, като изрично в исковата молба е направено и искане за отмяна на нот. акт № 29, т. І, нот. дело № 1168/2007 год. на СВ-С..
Прието е за установено, че ответникът [фирма] [населено място] до 29.08.2009 год. е имал лицензия за публичен склад за зърно – лицензия № 79 от 29.07. 2006 год. / л. 13 от т. д. № 297/2010 год./ Изложено е, че чл. 10 ал. 2 от ЗСТЗ въвежда изискване, при прехвърляне правото на собственост и при учредяване на ипотека върху складовите помещения, управителят на публичния склад да подаде искане в Националната служба по зърното, към което прилага информация за финансовото състояние и за задължението, което обезпечава. Съгласно ал. 3 на чл. 10 от ЗСТЗ, ипотека, учредена при неспазване на това изискване, без съгласието на органа по ал. 2, няма действие по отношение на влогодателите и легитимираните държатели на складови записи. Тълкувайки нормата на чл.10 ЗСТЗ, въззивния съд е приел, че законодателят е въвел разрешителен режим, но в същото време е определил и лицата, по отношение на които при нарушаването му учредената ипотека няма да има действие. С оглед липсата по делото на доказателства, а и това не се твърдяло и пред въззивната инстанция, че ищецът е в кръга на тези лица, по отношение на които учредена ипотека в нарушение на чл. 10 ал. 2 ЗСТЗ, не произвежда действие и доколкото законодателят е определил кръга на лицата, чийто интерес охранява, то според съда този кръг не би могъл да се разширява, към което се стреми в твърденията си ищецът. Прието е, че последиците от неспазване на изискването, следващо от разпоредбата на чл. 10 ал. 2 ЗСТЗ при учредяване на ипотека е изрично регламентирано в изр. второ на ал. 3 на чл. 10, поради което не би могло това ограничение да намери приложение и в настоящия случай. В исковата молба единствено е заявено искане за отмяна на нотариалния акт, но при положение, че учредената ипотека не е нищожна, то не следвало произнасяне по това искане.
Настоящият състав намира, че не са налице и поддържаните основания за допускане на касационно обжалване за проверка на правилността на въззивното решение.
Формулираният в изложението въпрос води ли нищожността на нот.действие до нищожност на обективираната с него сделка е неотносим към изхода на делото и не е разискван с обжалваното решение, поради което същият не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че с Решение № 1062 от 29.10.1993 г. по гр.д.№ 385/93 г. на ВС, на което касаторът се позовава, за е прието, че когато не е назначен тълковник е налице опорочаване на процедурата по съставяне на нот.акт, т.е. коментиран е въпрос, който изцяло е неотносим към предмета на спора.
Следващият от поставените въпроси абсолютна или относително недействителна е сделката, сключена в нарушение на чл.10, ал.2 ЗСТЗ е от значение за изхода на делото, но независимо че отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не е доказал противоречивото му разрешаване в съдебната практика. С цитираното в изложението му Решение № 574 от 20.04.1992 г. на ІV г.о., ВС е коментирано сключването на сделка със смесен фактически състав, но не и поставения въпрос.
Последният от формулираните в изложението въпроси следвало ли е съдът, като констатира, че се иска прогласяване нищожността на договорната ипотека на две основания, да приложи чл.129 ГПК с указания да се уточни дали се касае до обективно съединяване на искове. Очевидно е, че касаторът има предвид отмяната на нотариалния акт, но поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице, доколкото съдебната практика е константна по въпроса, че отмяната на нот. акт, удостоверяващ придобиване на вещни права, е последица от уважаване на вещен иск срещу ползващото се от акта лице, а не съставлява самостоятелен иск. Отмяната на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнато с издаването му материално право.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 21.06. 2012 г. по т.д.№ 99/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: