О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 13 юни 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1937 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 07.12.2012г., постановено по гр.д.№15733/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 05.07.2011г. по гр.д.№14445/2011г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от С. С. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и с което след частична отмяна на същото първоинстанционно решение е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ до размер на сумата 3 110,82лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. С. М., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение са уважени предявените от С. С. М. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №РД-15-003/18.02.2011г. на изп.директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор, вътрешен контрол” в отдел”Финансов и човешки ресурси” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – поради съкращение в щата, тъй като моментът на прекратяване на трудовото правоотношение предхожда датата на влизане в сила на новото щатно разписание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване, поставя въпроси: „относно правото да се прекрати трудовото правоотношение преди изтичане на отправено предизвестие като се заплати обезщетение” и „правото на работодателя да прекрати трудов договор поради съкращение на щата с отделен служител отделно ли е от правото му да не спази предвидения по закон срок на предизвестие като заплати обезщетение за това и подлежи ли на самостоятелно упражняване това право”. Счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика – решения на ВКС по стария ред. Поставените от касатора въпроси не са решени от въззивния съд в обжалваното решение, нито са стояли на разглеждане поради липса на спор по делото за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при неспазване срока на предизвестието. Както се посочи, уволнението е прието за незаконосъобразно поради това, че трудовият договор е прекратен преди да е настъпило основанието за това – съкращаването на щата.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: 1. при констатирано працесуално нарушение – липса на разпределяне на доказателствената тежест, това нарушение засяга ли и двете страни по процеса, 2. след като допуска събиране на доказателства във въззивното производство поради съществено процесуално нарушение на първата инстанция, не следва ли страните да са равнопоставени, 3. при изслушване на експертиза за първи път пред въззивния съд имат ли право страните да поискат допълнително 1/2л2 повторно заключение, 4. допустимо ли е да се представят и приемат писмени доказателства на второ съдебно заседание, които не са нововъзникнали и с които страната е разполагала преди първото съдебно заседание. Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ се разбира еднообразното му тълкуване или точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието „от значение за развитието на правото“ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, при което се налага тълкуване на закона за отстраняване непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, нито на липсваща въобще практика.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.12.2012г., постановено по гр.д.№15733/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: