1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
[населено място], 15.11. 2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 96/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Н. – [населено място] / НВИМ/ за отмяна на решение от 11.07.2011г., постановено по гр.дело № 10781/2009г. на Софийски градски съд , ІІ – А въззивен състав. С решението е оставено в сила решение от 28.04.2009г., поправено с решение от 5.03.2010г. по гр.дело № 18010/2007г. на СРС, 43 състав в частта, с която са уважени исковете на [фирма] за прогласяване на нищожността на договор за дарение №127 Д/05 от 24.08.2005г. поради неспазване на предвидената в закона форма и предаване от НВИМ на [фирма] на движими вещи, описани в 94 позиции, съгласно списък №1,2 и 3 от заключението на СТЕ от 27.10.2008г., представляващи неразделна част от решението.
Ответникът по касация [фирма] излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, аргументирани в отговор на касационната жалба. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
По фактите по делото : съдът е приел, че между страните е сключен писмен договор №127 Д/5 от 24.08.2005г., с който дарителят дружеството [фирма] е отстъпило безвъзмездно на надарения НВИМ вещи исторически костюми и реквизити, използвани във филмопроизводството по приложени списъци, представляващи неразделна част от договора. Под списъците са положени подписи за приел и предал от лица, които не са законни представители на двете страни по договора за дарение. С протокол от 13.10.2005г. на комисия на НВИМ вещите, счетоводно отчетени през 2005г. на стойност 195.71 лв., са записани в основния фонд на музея съгласно протокол от 13.10.2005г. Разпитани са като свидетели лицата предали и приели вещите, като представители на двете организации, като според св. Б.-Петрова това е станало на 29.09.2005г. От правна страна въззивният съд е приел, че за да произведе действие между страните, договорът за дарение на движими вещи трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на дарителя и надарения или чрез реално предаване на вещите. В конкретния случай не е спазена предвидената от закона форма, поради което договорът за дарение е нищожен. Доколкото е подписан договора на 24.08.2005г., налице е обещание за дарение, което съгласно чл.226, ал.1 ЗЗД не произвежда действие. В тежест на ответника по делото е да докаже предаването на вещите към 24.08.2005г. при доказаната писмена форма на сключване на договора за дарение. Осъщественото макар и по – късно предаване на вещите е въз основа на нищожно основание е предпоставка по чл.34 ЗЗД за връщане на полученото от НВИМ.
По изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол:
Касаторът не е формулирал точно и ясно онзи правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд при наличието на някои от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаното в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че “ въззивният съд се е произнесъл неправилно и необосновано по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“ не съставлява посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, а представлява преповтаряне на основанията по чл.281, т.3 ГПК за касиране на неправилно решение. Касационните основания за селектиране на касационните жалби са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на неправилните решения и по тях касационният съд не може да се произнася, ако въззивното решение не бъде допуснато до касационен контрол. Според касатора това което приема въззивния съд в мотивите на решението е липсата на съгласие към момента на предаване на вещите, поради което при така направеното смесване на двете основания прогласяване на нищожността на основание чл26, ал.2, т.3 ЗЗД се отразява върху правилността на решението и накърнява правото на защита на страната. Твърдението не е съобразено с мотивите на решението, според които договорът за дарение от 24.08.2005г. е нищожен, поради неспазване на предвидената в чл.225, ал.2 пр.първо ЗЗД за дарение на движими вещи, и на второ място, макар и да има изразено съгласие на законните представители на страните към същата дата / 24.08.2005г./ не е спазена другата форма за действителност на дарението – предаване на вещите/ чл.225, ал.2 пр.2 ЗЗД/.
Независимо, че касаторът не формулира правния въпрос, като основна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не е налице и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. А., че от особена важност за решаване на делото отчитането на специфичното в случая обстоятелство, че страните са две ЮЛ, както и че се касае до голям брой вещи -100 на бр., фактическата сложност при предаванито им и липсата на съдебна практика за дарения между ЮЛ, не попада в хипотезите на т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – разглеждането на правния въпрос, по който се е произнесъл съдът в обжалваното решение, допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – основание да не се допуска решението на СГС до касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2011г. постановено по в.гр.дело №10781/2009г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІІ – А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: