4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 740
гр. София, 18.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №38/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на У. Д. и Л. Д. и двамата граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. срещу решение от 11.07.2011 постановено по гр.дело №59/2011 по описа на Софийски апелативен съд /САС/, с което е отменено първоинстанционното решение на СГС, ГК, постановено на 30.07.2010 г. по гр.д. № 4775/2009 г. и е отхвърлен искът на касаторите срещу [фирма]- [населено място] с правно основание чл.55 ал.1, предложение 3 ЗЗД за сумата от 32 948,05 евро и ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски в размер на 7 411,12 лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен писмен договор от 21.12. 2006 г. по силата, на който ответното дружество [фирма]- [населено място] се е задължило да построи и продаде на двамата ищци апартамент № С-120 на първи етаж в новостроящ се комплекс в землището на [населено място] с площ и разположение, съобразно подробното описание в договора срещу задължението на двамата ищци-купувачи да заплатят пълния размер на цената от 59 944 евро с ДДС на вноски, съгласно уговореното в договора. Прехвърлянето на собствеността следва да стане в 20-дневен срок от получаването от купувачите на писмено уведомление от страна на продавача за снабдяването с акт за установяване годността за приемане на строежа,съгласно чл.176,ал.1 ЗУТ. Според клаузата в чл.4.1,б.”Б” от съдържанието на цитирания предварителен договор, продавачът се задължава да предаде имота без тежести,възбрани, залози или ипотеки, а в съгласно тази в чл.4.2 при неизпълнение на горното задължение от продавача, възниква за купувачите правото да развалят едностранно и без предизвестие договора, като при това продавачът им дължи връщане на всички суми получени от него по договора до този момент и неустойка от 0,02 % в тридневен срок. Съдът е приел за доказано по делото, че на 08.11.2007 г. върху поземления имот, в който ще се строи сградата, в която ще се помещава и апартаментът, предмет на предварителния договор е учредена договорна ипотека за обезпечаване на задължение на строителя към две банки. На 01.11.2008 г. е издаден и акт за установяване годността за приемане на строежа на сградата, а на 12.11.2008 г. с електронно писмо от ответника ищците са уведомени за издаването му. С нотариална покана връчена на пълномощник на ответното дружество на 27.10.2008 г., ищците са заявили, че развалят сключения между тях и ответното дружество предварителен договор, с оглед учредените ипотеки върху имота като са се позовали на уговорките в чл.4.2 във връзка с чл. 4.1 б.”Б” от самия договор, т.е., че продавачът се задължава да предаде имота без тежести, възбрани, залози или ипотеки, в противен случай купувачите могат да развалят договора едностранно и без предизвестие. За да отхвърли иска, съдебният състав се е позовал на това, че учредените върху поземления имот ипотеки не се обхващат от уговорката в чл.4.1 б.”Б”във връзка с тази в чл. 4.2 , даваща право на купувачите да развалят договора. Това е така, доколкото ипотеките не увреждат правата на купувачите по предварителния договор, защото имат за предмет терена, върху който ще се построи сградата и макар и ипотечната тежест да простира за в бъдеще действие и върху построеното, то към датата на учредяването й за продавача не е възникнало задължение да прехвърли имота, чист от тежести, тъй като самият предмет на предварителния договор/ конкретния апартамент/ изобщо не е възникнал. В последствие след завършването и приемането на обекта ипотеките са били заличени. Ето защо, учредяването на ипотека върху терена, на който ще се изгражда бъдещата сграда, обект в която е предметът на предварителния договор по никакъв начин не накърнява правата на ищците-купувачи по него и не представлява разпореждане или обременяване с тежести на същия, даващо правото на последните да развалят договора, поради виновно неизпълнение на продавача по него.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателите- ищци се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали договорната ипотека е сделка със самия апартамент-предмет на договора или само с правото на строеж и дали ипотеката върху правото на строеж преминава и върху завършения апартамент и от тук дали ипотеката е сред сделките даващи право на купувачите да развалят договора, съгласно уговорките в чл.4.2 във връзка с чл.4.1 б.”Б” от договора.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии въпросите за това, дали договорната ипотека е сделка със самия апартамент-предмет на договора или само с правото на строеж и дали ипотеката върху правото на строеж преминава и върху завършения апартамент, макар и представляващи правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора, доколкото решаващите изводи на съда се основават на съображенето, че правата на купувачите не се увреждат от самото учредяване на ипотечното право, доколкото същото според волята на страните не следва да е налице при придобиването на собствеността върху конкретния апартамент-предмет на бъдещата вещно-транслативна сделка, а съществуването му в по-ранен момент не се изключва, доколкото именно ипотеката върху поземления имот е средство за получаването на кредит, който служи за осъществяването на самия строеж на апартамента и по този начин се постига целта на предварителния договор.
От своя срана, това дали ипотеката е сред сделките даващи право на купувачите да развалят договора, съгласно уговорките в чл.4.2 във връзка с чл.4.1 б.”Б” от него касае законосъобразността на обжалваното решение и се основава на тълкуването на конкретния договор по правилата на чл.20 ЗЗД, което не попада в предмета на селективната дискреция за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1-т.3 ГПК, от чиито параметри касационният съд е обвързан при произнасянето си по чл.288 ГПК. Въпросът не се явява правен по смисъла на цитираната процесуална норма, тъй като не се отнася до тълкуването и прилагането на закона. Липсата на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1186 от 11.07.2011 постановено по гр.дело №59/2011 по описа на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.