3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр.София, 20.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 66 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.10.2011г. по гр.д.№ 6364 / 2011г., с което ГС София е уважил предявените от Й. А. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил искове по чл.344, ал.1, т.1 ,т.2, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Прието е за установено от приложените трудов договор, длъжностна характеристика и копие от трудова книжка, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, прекратено с предизвестие от 26.10.2009г. поради намаляване обема на работа, връчено на ищцата на 03.11.2009г., считано от 30.11.2009г., като в него е определен 30дневен срок, с изтичането на който трудовият договор се счита прекратен. Съдът е приел, че този срок изтича на 04.12.2009г., а правоотношението е прекратено със заповедта на 01.12.2009г., поради което към тази дата следва да се преценява законността на уволнението. Прието е за установено, че към тази дата е налице намаляване на обема на работата при ответника. Констатирано е обаче, че видно от заповед № 58/30.11.2009г. ищцата е уволнена от длъжност, която не е заемала. Поради това не може да се прецени дали има намаляване на обема на работата за трудова функция която ищцата фактически е изпълнявала. По делото е установено, че с трудов договор от 26.03.2007г. Й. А. е заемала длъжност “ръководител строителна документация”, а трудовото правоотношение е било прекратено от длъжност – “ръководител оперативно звено в строителството”, каквато тя не е заемала. При тези данни съдът е приел, че уволнението е незаконно и следва да се отмени, като бъдат уважени и исковете по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно от кой момент настъпва прекратяване на трудовото правоотношение – от датата, отразена в предизвестието или от датата на връчване на последваща заповед/ писмения акт за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 КТ/. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решения на състави на въззивни съдилища, без отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да се вземат предвид при преценката за допустимостта на касационното обжалване. Позовава се на решение от 05.02.2010г. по гр.д.№2356/2008г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се приема, че когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока – с изтичането на съответната част от него. Представя и решение от 09.07.2010г. по гр.д.№650/2009г. ІVг.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, както и че този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по поставения от жалбоподателят въпрос, тъй като по същият не е от значение за спора. Както е посочено в 1 на ТР№1/2009г. на ОСГ ТК на ВКС материалноправния трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът от кой момент настъпва прекратяване на трудовото правоотношение не обуславя изхода на спора, тъй като по делото е установено, че ищцата е уволнена от длъжност, която не е заемала, поради което уволнението й е признато за незаконно. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК на решение от 20.10.2011г. по гр.д.№ 6364 / 2011г., на ГС София, по жалба на “Т. и н с”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: