О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София, 22.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 333/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. А. В. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат П. Ч. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВО, ІV-Б състав от 29.07.2011 г., постановено по гр. д. № 4963/2010 г., с което е потвърдено решение на СРС, 70 състав от 1.03.2010 г., постановено по гр. д. № 23637/2009 г., с което са отхвърлени предявените от И. А. В. против Министерство на външните работи обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-чл. 1280, ал. 1, т. 3 ГПК. Счита, че следва да се даде тълкуване от ВКС на фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, за да се изясни в случаи, при които има възстановяване на работника от съда и негово повторно уволнение поради обстоятелството, че длъжността му е съкратена преди възстановяването му, като това уволнение не е извършено веднага, а близо месец по-късно, може ли работодателят да извърши уволнението поради съкращаване на щата близо месец по-късно след възстановяването на работника с мотив, че длъжността му е съкратена още преди неговото възстановяване от съда. Счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 /погрешно посочена т. 1/ ГПК, тъй като въпросът е решен в противоречие с практика на ВКС-Р. № 1615/28..12.1999 г. по гр. д. № 79/1999 г., ІІІ г. о. и Р. № 938/30.07.2001 г. по гр. д. № 1970/2000 г., ІІІ г. о. и не е съобразен със специфичната нормативна уредба на трудовоправното положение на задграничните служители на МВнР.
За ответника по касация Министерство на външните работи жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от юрисконсулт Ю. Й..
Постъпила е частна жалба от Министерство на външните работи против въззивно определение на СГС, ГО, ІV „Б” състав от 29.11.2011 г., постановено по гр. д. № 4963/2010 г., с което е оставена без разглеждане молба от МВнР по чл. 248 ГПК за допълване на въззивно решение от 29.07.2011 г., като се присъдят в полза на МВнР разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от И. А. В., с който частната жалба е оспорена като нередовна и неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос по смисъла на закона и разясненията на разпоредбата с т. 1 от ТР. № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Не са налице и специалните изисквания на посоченото от касатора основание за допустимост на обжалването с оглед разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
По прилагането на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е налице значителна по обем практика на Върховния касационен съд и не е налице необходимост от тълкуване на закона в аспект на поставения от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос.
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Приложените към изложението съдебни решения се отнасят за различна от процесната фактическа обстановка и прилагане на друго правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по настоящото дело, поради което са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
По частната жалба:
Неоснователна е по изложените от въззивния съд съображения, които се възприемат от настоящия състав като законосъобразни.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществото на искането за присъждане на разноски по делото и е следвало да остави искането без уважение, но непрецизно се е произнесъл с диспозитив „оставя без разглеждане”.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Б състав, постановено на 29.07.2011 г. по гр. д. № 4963/2010 г. по описа на същия съд по касационна жалба на И. А. В. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат П. Ч..
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски градски съд, ВО, ІV-Б състав, постановено на 29.11.2011 г. по гр. д. № 4963/2010 г. по описа на същия съд по частна жалба от Министерство на външните работи чрез процесуален представител юрисконсулт Ю.Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: