4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
С., 27,11,2012 г.
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и дeвети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 595 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 8497 от 30.VІІІ.2012 г. на [фирма] – С., подадена против определение № 501 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 20.VІІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 193/2012 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на това д-во /с предишно фирмено наименование „Е. Б. Б.”/ срещу определение № 2538/30.ІХ.2011 г. на Пловдивския ОС, ГК, VІІ-и с-в, по ч. гр. дело № 2014/2011 г.: за отмяна на първоинстанционно разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 3421/16.ІІІ.2011 г. на РС-Пловдив по ч. гр. дело № 4733/2011 г. и за издаване на изп. лист въз основа на същата, като искането на банката заявител за незабавно изпълнение на заповедта е било отхвърлено, а изп. лист, с който кредитната институция е била снабдена срещу солидарно отговорните нейни трима длъжници по договори за кредит и за поръчителство – обезсилен.
Оплакванията на банката частен жалбоподател са за постановяване на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му и постановяване на друго, с което да бъдело допуснато касационно обжалване на постановеното от Пловдивския ОС в пр-вото по чл. 419, ал. 1 ГПК въззивно определение, както и да й се присъдят разноски. Инвокира се довод, че това пр-во /по чл. 419, ал. 1 ГПК/ имало самостоятелен характер и затова представлявало „друго производство” по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК тримата пловдивски ответници по частната жалба, а именно [фирма], [фирма] и К. А. Г., писмено са възразили чрез процесуалните си представители по пълномощие както по нейната допустимост, така и по основателността на съдържащите се в същата оплаквания за неправилност на обжалваното прекратително определение на ВКС. На основание приложен договор за правни услуги от 29.ІХ.2012 г. и списък по чл. 80 ГПК ответното по частната жалба [фирма] претендира присъждането на разноски за настоящето пр-во в размер на сумата от 7 920 лв. (седем хиляди деветстотин и двадесет лева).
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно касационно пр-во, настоящата частна жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
П. тричленен състав на ВКС е констатирал в мотивите на определението си за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба на [фирма]-С. /с предишно фирмено наименование „Е. Б. Б.”/, т.е. за прекратяване на частното касационно пр-во по нея, че атакуваното от кредитната институция въззивно определение на Пловдивския ОС по чл. 419, ал. 1 ГПК не попада в категорията подлежащи на касационна контрол определения: защото нито е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на някое друго от познатите на процесуалния закон производства.
По същество горните две констатации на състава на ВКС налагат по необходимост извод, че обжалваното пред него въззивно определение по чл. 419, ал. 1 ГПК е представлявало един вече влязъл в сила съдебен акт. Това разбиране произтича пряко от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 419 ГПК е част от Гл. ХХХVІІ на процесуалния закон за заповедното производство и затова „Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение” не поставя начало на друго, самостоятелно производство.
В заключение, като взе предвид наличието на сключен между ответното по настоящата частна жалба [фирма] и пловдивското адвокатско д-во „Б. и П.” договор за правни услуги от 29.ІХ.2012 г., обстоятелството че уговореното помежду им възнаграждение от 7 920 лв. е било изплатено като хонорар /и в съответната си част въпросният договор има характера на разписка/, както и че искането по чл. 78, ал. 4 ГПК е било надлежно съобразено и с изискването на чл. 80 от процесуалния закон, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че банката [фирма]-С. ще следва да бъде осъдена да заплати на този от тримата ответници по частната жалба горепосочената сума.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 501 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 20 юли 2012 г., постановено по ч. т. дело № 193/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма], с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „К. М.-Л.” № 2, ет. V, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМАТА 7 920 лв. (седем хиляди деветстотин и двадесет лева), представляваща равностойността на направените от последния търговец в настоящето частно пр-во съдебно-деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: