О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр. София, 30.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2457 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника – работодател Дейност „Социални услуги“ при Общинска администрация – С. срещу решение № 141 от 12. 04. 2017г. по в. гр. дело № 160/2017г. на Хасковски окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 8 от 16. 01. 2017г. по гр. дело № 370/2016г. на Свиленградски районен съд и ответникът е осъден да заплати на ищцата В. С. Х., с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 600 лв.-съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. Какъв е разграничителният критерий за това налице ли е нова длъжност или е запазена старата /съкратената/, когато новата длъжност обединява част от функциите на старата /съкратената/ длъжност и на друга съществуваща длъжност в щатното разписание? Налице ли е нова длъжност, ако в същата са включени освен част от функциите на предишната длъжност – по организация и контрол на дейността, и нови функции, свързани с лично фактическо предоставяне на социални услуги, които са част от функциите на друга съществуваща длъжност в щатното разписание?,
2. При преценката дали се изменя трудовата функция на предишната длъжност, от значение ли е въвеждането на нови изисквания за образование и професионална квалификация и следва ли въззивният съд да ги обсъди, когато пререшава спора по жалба на ответника и относно довод на ищеца за нереалност на съкращаването на щата и съответно съставлява ли това процесуално нарушение, допуснато от въззивната инстанция?
По първия въпрос сочи противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. дело № 1279/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 404 от 06.01.2014 г. по гр. дело № 1968/2013 г. на ІV г.о., решение № 301 от 13.11.2013 г. по гр. дело № 1846/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 115 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 1119/2011 г. на ІV г.о., решение № 267 от 03.12.2014 г. по гр. дело № 2738/2014 г. на ІІІ г.о. и решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 924/2011 г. на ІІІ г.о.. По отношение на първата част от втория въпрос визира противоречие с решение № 267 от 03.12.2014 г. по гр. дело № 2738/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 137 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 5734/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., двете по реда на чл. 290 ГПК, а спрямо втората част -противоречие с решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр. дело № 1060/2014 г. на І г.о., решение № 260 от 12.01.2017 г. по гр. дело № 1511/2016 г. на ІV г.о., решение № 57 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 6396/2014 г. на І г.о. и решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – В. С. Х., депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество счита касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр.чл. 225, ал. 1 КТ, но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
Въззивният съд е приел за установено по предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, че ищцата е работила по безсрочен трудов договор на длъжност „Началник сектор Дневен център за възрастни с увреждания“ и „Началник сектор Дневен център със седмична грижа“ към Дейност „Социални услуги“ при Община – С. и че е уволнена поради съкращаване на щата за двете длъжности на 01. 06. 2016г., без при новото щатно разписание да е променяна числеността на персонала в двата сектора, като на мястото на заеманите от ищцата две ръководни длъжности са създадени две други ръководни длъжности, но с други наименования: „Организатор социални дейност и главен социален работник“ в Дневен център за възрастни с увреждания и „Организатор социални дейност и главен социален работник“ в Дневен център със седмична грижа.
Хасковски окръжен съд е извел основателността на предявените искове от неосъществяване на соченото от работодателя основание за прекратяване на процесния трудов договор – липсата на реално съкращаване на щатовете за заеманите от ищцата длъжности. Посочил е, че старите и новите длъжности са ръководни и идентични по съдържание, като прибавените трудови функции по фактическо осъществяване на социалната дейност, макар да не са били разписани в старите длъжностни характеристики, са произтичали от ръководния характер на старите длъжности. Приел е, че са запазени основните и определящи за старите длъжности ръководни административни функции по отношение на персонала и финансите в секторите, организацията на работата, но са добавени допълнителни функции по пряко осъществяване на социалната дейност от служителя, свързани с подобряване на нейното качество. Въззивният съд е намерил, че разликата е само формална, тъй като се запазва основното съдържание на старите длъжности, а към него само се прибавя и осъществяване на пряка дейност на социален работник, която не е изключена и от съдържанието на старите ръководни длъжности, тъй като в трудовите функции на този, който управлява социалните услуги иманентно се включват и функции по предоставянето им. Заключил е, че трудовите функции на старите длъжности са същите, но само по-детайлно разписани, тъй като задълженията на главен социален работник също са ръководни и се покриват от тези по старите длъжностни характеристики, част от които, макар да не са разписани нарочно, произтичат от приложимата нормативна уредба – ПРНПСУ. Хасковски окръжен съд е посочил също, че изискванията за заемане на длъжностите /старите и новите/ досежно образование и професионална квалификация са идентични, като е прибавено само умение за работа с компютър.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Настоящият съдебен състав намира, че по първия формулиран от касатора въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като произнасянето на въззивния съд по този въпрос е обусловило крайния изход по делото. Не е налице обаче допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение е изцяло съобразено с формираната многобройна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. сочената от касатора в касационната жалба /решение № 404 от 06.01.2014 г. по гр. дело № 1968/2013 г. на ІV г.о., решение № 301 от 13.11.2013 г. по гр. дело № 1846/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ІІІ г.о. и решение № 257 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1480/2010 г. на ІІІ г.о. и др./, според която има реално съкращаване на щата при трансформация на длъжности, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. Необходимо е в новата длъжност, която следва да е нова не само по наименование /може да се запази старото наименование/, да са включени наред със старите функции и нови функции, но такива, които са съществени и съществено променят длъжността. За наличието на реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, от значение е дали са запазени основните трудови функции, които са определящи за длъжността / решение № 115 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 1119/2011 г. на ІV г.о. на ВКС/.
По втория поставен от касатора въпрос не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпросът не е обуславящ за изхода на спора, тъй като той въобще не е обсъждан от въззивния съд в атакуваното решение. Изискванията за образование и професионална квалификация за старите и новите длъжности по процесното правоотношение са непроменени /идентични/, поради което вторият въпрос не е от значение за преценката дали е налице реално съкращаване на длъжностите на ищцата, т.е. не би могъл да обуслови различни от изложените от въззивния съд решаващи правни изводи по конкретния спор.
На основание изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 600 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 22. 05. 2017г..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 12. 04. 2017г., постановено по в. гр. дело № 160/2017г. на Хасковски окръжен съд, ГО, ІІІ въззивен състав.
ОСЪЖДА Дейност „Социални услуги“ при Общинска администрация – С., Булстат: 0009038251426, представлявана от ръководителя М. Н. Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 1 – адв. В. О., да заплати на В. С. Х., ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис – адв. Г. Г., сумата 600 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: