О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
С., 31.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3943 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Я. И. Б. срещу Определение № 3710 от 21.02.2013г. по ч.гр.д.№ 554/2013г. на СГС, с което в производство по чл.419,ал.1 ГПК е оставена без уважение частната жалба на Б. срещу разпореждането за уважаване на молбата за незабавно изпълнение от 11.10.2012г. по ч.гр.д.№ 46328/2012г. на СРС, 54 състав. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
От заявителя в заповедното производство [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на частното касационно производство.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но е недопустима.
Атакуваното определение е поставено в производство по чл.419,ал.1 ГПК. Този акт на въззивния съд не е от кръга на подлежащите на касационен контрол.
Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивната инстанция се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.3 ГПК.
Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо това производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането.
С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане и последиците, свързани с изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Утвърдената практика на ВКС е, че определението по чл.419,ал.1 ГПК е извън кръга на тези по чл.274,ал.3 ГПК. Определението, с което въззивният съд се произнася по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му, независимо от неточното отбелязване в диспозитива.
С настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, поради което настоящото определение е окончателно.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавната такса за частното касационно производство, тъй като липсва представен редовен платежен документ. Както неколкократно е констатирал председателят на ІІ т.о. с разпорежданията си от 04.06.2013г. и 11.09.2013г., приложеният по делото вносен документ от 24.04.2013г. не съдържа номер и година на дело и акт на съд, който се обжалва, а впоследствие самата страна, след извършеното плащане, е внесла корекции /дописване/. Въпреки дадените указания от администриращия съд, не е депозиран надлежно оформен документ за внасяне на таксата.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Я. И. Б. срещу Определение № 3710 от 21.02.2013г. по ч.гр.д.№ 554/2013г. /неправилно посочено като образувано за 2012г./ на СГС, ІV-Д отделение.
ОСЪЖДА Я. И. Б. да заплати по сметката на ВКС държавна такса по частната касационна жалба -15 лв. с посочване във вносния документ на номера, годината на делото и съда, постановил обжалвания съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.