О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
Гр.С., 06.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1133 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. и Г. Ц. Г. срещу решение №.161/10.11.17 по г.д.№.378/17 на Апелативен съд В. – с което е потвърдено решение №.310/9.03.17 по г.д. №.1690/13 на Окръжен съд Варна за уважаване на предявения срещу касаторите иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и за отхвърляне на насрещните им претенции по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумате 1182,15лв. и 35982,06лв.
Ответната страна М. В. В. оспорва жалбата; претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител адв. К.М. по реда на чл.38 ЗА. Р. В. Ж. и В. Р. В. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Тя е допустима само в частта, касаеща претенциите по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане и по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 35982,06лв. на отпаднало основание. Размерът на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на разходи за ремонт на тераса – 1182,15лв., е под предвидения в чл.280 ал.3 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта по тази претенция не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба срещу решението в тази му част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,
ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за основателен, тъй като не е установено надлежно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане. Във връзка с изясняване на спора от фактическа страна съдът подробно е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, като е посочил кои от тях намира за убедителни и кредитира и кои не. Приел е, че задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо, изпълнение се дължи в пълен обем, ежедневно и непрекъснато /а не епизодично/, независимо от това дали прехвърлителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка и дали здравословното му състояние му позволява сам да се обслужва, вкл. при промяна в състоянието му. Неизпълнението в един период от време не може да бъде поправено впоследствие, тъй като миналата нужда от издръжка не може да бъде компенсирана по-късно. В случая прехвърлителката първоначално се е съгласила престирането от страна на приобретателите да става чрез дъщерите им – нейни племенници, които е приела в дома си и с които е заживяла в едно домакинство. От доказателствата, обаче, не се установява да е получавала от тях изпълнение в пълния му обем и съобразно добросъвестността. Въпреки тежките заболявания, от които е страдала, и оперативните интервенции, които е претърпяла, не е установено в периодите, през които най-много се е нуждаела от грижи, ответниците да са й предоставяли необходимите такива /напротив – установено е, че чужди хора са я посрещали при изписването от болница след онкологична операция; няма данни кой я е придружавал за химиотерапия и лъчетерапия/. Дори да се приеме, че в началото е имало елементи на изпълнение, впоследствие такова напълно е отсъствало и то в периодите, когато прехвърлителката се е нуждаела от засилени грижи предвид влошеното й здравословно състояние. Съдът е намерил за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност за периода преди 2008г., тъй като задължението за издръжка е непрекъснато /не се касае за периодична престация/, изискуемо е за всеки следващ ден и всяко следващо неизпълнение е правопораждащ факт за правото по чл.87 ал.3 ЗЗД. Приел е за неоснователно и възражението за забава на кредитора–предвид твърденията, че прехвърлителката е отказвала да получава пощенски записи, с които са й плащани суми като еквивалент на дължимите грижи. Посочил е, че по делото са представени два записа /за 120лв. и 250лв./, върнати като неполучени, сумите по които са недостатъчни и са изпратени след предявяването на иска и с оглед защитата по него. Претенцията по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 35982,06лв. е приета за неоснователна, тъй като липсват доказателства, че през процесния период ответниците лично или чрез трети лица са престирали оценими в пари грижи и издръжка за ищцата – и именно поради липсата на изпълнение договорът е развален.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. К. се позовават на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие с практиката на ВКС – които са и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.“Дали извода на съда, че ищцата не е получила изпълнение в пълния му обем и съобразно принципа на добросъвестността по процесния алеаторен договор, а ответниците В., нито техните дъщери, са предоставяли необходимите грижи в периодите, които ищцата особено много се е нуждаела от тях с оглед здравословното си състояние, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните?“; 2.“Дали извода на съда за здравословното състояние на ищцата и преценката за необходимия обем грижи, който е следвало да се престира от задължените лица, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните?“; 3. „Дали необсъждането на всички свидетелски показания, писмените доказателства и заключението на приетите експертизи, неточното им интерпретиране и неправилното им тълкуване, са довели до неправилни изводи и противоречие с материалния закон по приложението на чл.87 от ЗЗД относно изпълнението на процесния алеаторен договор, във връзка с отношенията между страните при разваляне, които следва да се уредят съгласно чл.55 ЗЗД?“; 4.“Дали извода на съда, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота по давност въз основа на упражнявано в посочения период владение, е формиран при комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства“; 5. „За обема на престацията за гледане и издръжка по алеаторен договор взависимост от потребностите на кредитора, неговата възможност да се справи сам и възможностите на длъжника да ги предостави“ /реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09,, IV ГО, реш.№.82/5.04.11 по г.д.№.1313/09, IV ГО, опр.№.1695/23.12.09 по г.д. №.1534/09, IV ГО, реш.№.169/19.07.13 по г.д.№.1210/12, III ГО/; 6. „Кога възниква субективното право на приобретателя по алеаторния договор да поиска трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в паричното му изражение?“ /реш.№.363/26.05.10 по г.д.№.756/09, III ГО, реш.№.82/5.04.11 по г.д.№.1313/09, I., реш.№.439/22.12.12 по г.д.№.90/ 11, III ГО/; 7. “За погасяването по давност на иска за разваляне на договора /реш.№.346/4.10.11 по г.д.№.341/10, IV ГО, реш.№.239/3.07.14 по г.д.№. 1019/14, IV ГО/; 8. „Следва ли съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право /реш. №.217/26.05.11 по г.д.№.999/10, I./.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите четири въпроса не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси №.1-№.3 не са общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни, фактически, свързани с фактите и обстоятелствата по делото. Техният отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество–с акта по същество – решението, а не в настоящата предварителна фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивно то решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата предварителна фаза на селекция по тези критерии. Въпрос №.4 въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, той не е излагал никакви мотиви във връзка с него и следователно не е свързан с решаващата му воля. Предвид изложеното въпросите не съставляват годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на тях не са налице твърдяните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Във връзка с петия въпрос е налице трайно установена задължителна практика, в това число цитирана от касатора /реш.№.863/22.12.10 по г.д.№.1534/09, IV ГО, реш.№.82/5.04.11 по г.д.№.1313/09, IV ГО, реш. №.169/19.07.13 по г.д.№.1210/12, III ГО/. Съгласно същата съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не е фиксирано в закона и се определя от постигнатото съгласие между страните; при тълкуване на волята им съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи; издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо от това дали прехвърлителят по алеаторния договор има собствени средства за нея; специфичността на съдържанието на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам- полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя; за да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя сам)-като последният не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). В. съд, като е приел, че задължението за гледане и издръжка е неделимо и перманентно, дължи се в пълен обем и ежедневно независимо от това дали прехвърлителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка или здравословното му състояние позволява сам да се обслужва – като при непредоставяне на грижи в периодите, в които най-много се е нуждаел от тях вследствие на тежки заболявания и оперативни интервенции, липсва надлежно изпълнение – не се е отклонил от задължителната практика, а се е съобразил с нея. В случая въззивната инстанция е изследвала въпроса налице ли е изпълнение съобразно формираните в практиката критерии и е приела, че такова липсва. Несъгласието на касатора с изложените мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение, както вече беше посочено, са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата предварителна фаза на селекция по тези критерии. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а доколкото е формирана трайно установена практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, не се касае и за хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Във връзка с шестия въпрос в цитираната от касатора практика се приема, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава; това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари /като изпълнението в този вид следва да продължи докато трае производството за трансформация, без да се чака решението/, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника; ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение /чл.96 ал.1 ЗЗД/; същевременно кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие /при правомерен отказ не е налице изпадане в забава, респективно при неизправност на приобретателя той не може да бъде освободен от отговорност /реш.№.239/3.07.14 по г.д.№.1019/14, IV ГО/; доколкото длъжникът следва да престира ежедневно и в пълен обем, кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение /нерегулярно и в непълен размер/. В. инстанция не е процедирала в отклонение от тази практика. Именно доколкото е приела, че ищцата не е получавала надлежно изпълнение – в пълен обем и според добросъвестността – като паричното такова е започнало едва след предявяването на иска /на 30.05.13г./, е формирала извод, че е налице основанието на чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора – респективно, че възражението за кредиторова забава, изразяващо се в отказ за получаване на пощенски записи, е неоснователно. Тези изводи са в съответствие с цитираната практика – в която изрично се предвижда, че изпълнението следва да е ежедневно и в пълен обем, кредиторът не може да бъде принуден да приема частично изпълнение, а ако изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава – но продължава да бъде в неизпълнение /чл.96 ал.1 ЗЗД/. В случая, с оглед краткия период на плащанията чрез записи /започнали в хода на процеса – от 25.07.13 до смъртта на ищцата през м.11.13г./ и значителния предхождащ го такъв на години неизпълнение, доколкото престацията на приобретателя е за продължително изпълнение и всяко неизпълнение за период, който не е незначителен, не може да бъде санирано и е годно да доведе до възникване на право по чл.87 ал.3 ЗЗД/, евентуално погрешно посочване на броя на тези плащания вместо издръжка /две вместо четири/ до смъртта на прехвърлителката е ирелевантно.
Относно седмия въпрос касаторът се позовава на задължителна практика, съгласно която искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължеине за издръжка и гледане се погасява с изтичане на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнението. Така е приел изрично и въззивният съд, като в случая обсъдените от него периоди, за които е посочил, че прехвърлителката най-много се е нуждаела от грижи предвид тежките й заболявания и оперативни интервенции – и не е установено да ги е получавала от ответниците, са били /съгласно посоченото от вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза/ след 2008г. -два инсулта през 2008 и 2011г., онкологична операция през 2009 с последвала химиотерапия и лъчетерапия и др. Предвид изложеното не е налице твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС.
Осмият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Не е налице и процедиране в отклонение от цитираната от касатора задължителан практика /реш.№.217/26.05.11 по г.д.№.999/10, III ГО/ – съгласно която съобразно чл.225 ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Въпросът се поставя в контекста на твърдения, че въззивната инстанция е следвало да съобрази и осъществилите се след предявяването на иска факти – твърдяната кредиторова забава с оглед отказа на прехвърлителката да получи пощенски записи със суми като паричен еквивалент на дължимите грижи. В случая съдът е обсъдил твърдения отказ и в съответствие със задължителната практика на ВКС, цитирана по-горе, е приел, че възражението за кредиторова забава е неоснователно, доколкото до предявяването на иска е налице продължило години неизпълнение, а плащанията са започнали едва след предявяването на иска и с оглед защитата по него. Несъгласието на касатора с направените от него изводи не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява дали въз основа на събраните доказателства съдът е направи определени доказателствен иизводи. Отделно от това, с оглед решаващите мотиви на съда за пълно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане до завеждането на делото, евентуално погрешно приемане, че изпратените след това пощенски записи са два вместо четири, както вече беше посочено, е ирелевантно.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На пълномощника на ответната страна М. В. В. – адв. К. А. М., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр. с чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ Б. касационната жалба на М. В. Г. и Г. Ц. Г. срещу решение №.161/10.11.17 по г.д.№.378/17 на Апелативен съд В. в частта му относно иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата 1182,15лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.161/10.11.17 по
г.д.№.378/17 на Апелативен съд В. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Г. и Г. Ц. Г. да платят на адвокат К. А. М., ЛН [ЕГН], АК В., [улица].43, 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: