О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр. София 07.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1548 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д., всички чрез адв. С. Д. срещу решение № 1217/16.07.2010 г. по в. гр. дело № 902/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53/03.02.2010 г. по гр. дело № 479/2009 г. на Асеновградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д. против Л. Н. Д. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда № * с адрес [населено място], [улица], ет.1, който попада в сграда № 1 в поземлен имот № *, предназначение – жилище, апартамент, с площ по кадастрален регистър 55 кв.в., както и върху 1/2 идеална част от тавана на двуетажна жилищна сграда, построена в ПИ № *, находящ се в [населено място] по кадастралната карта на града, с адрес [населено място], [улица].
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че въззивния съд е разрешил правния въпрос – длъжен ли е въззивния съд да се произнесе по предявения иск, очертан с исковата молба, с който се търси защита на конкретно право, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателите считат, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, той като неправилно приел, че претенцията с пр. осн. чл. 108 ЗС касае самостоятелен обект в сграда, а не 1/2 идеална част от приземния етаж и от тавана на двуетажната жилищна сграда.
Ответницата по жалбата Л. Н. Д., чрез адв. К.А. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на ПОС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Подадена е частна жалба от ответницата Л. Н. Д., чрез адв. К. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски, направени по делото.
Ищците не са изразили становище по частната жалба, подадена от Л. Д..
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения иск за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], ет. 1 от 55 кв.м. и върху 1/2 идеална част от тавана на двуетажна жилищна сграда, изградена в ПИ № *, находяща се в [населено място] на посочения адрес е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че първоначалният ищец Б. Н. Д., починал на 23.07.2009 г. в хода на делото и заместен от наследниците закон ищцата Ф. Р. Д.-съпруга и М. и Н. Д.-дъщери е наследник – син на Н. З. Д., починал на 19.09.1985 г. Наследник по закон на последния е и ответницата Л. Н. Д.. Съпругата на Н. Д. З. И. Д. починала на 18.12.2008 г. и оставила наследници низходящите Б. Н. Д. и Л. Н. Д..
С договор за замяна, извършен с н.акт № */77 г. наследодателят Н. Д. и Р. С. П. придобили право на собственост върху парцел * в кв.* по плана на [населено място] град с площ от 404 кв.м., в който изградили двуетажна жилищна сграда с приземно и таванско помещение.
На основание извършена делба на жилищната сграда с решение от 23.08.82 г. по гр.дело № 304/82 г. на А. в дял на Н. и З. Д. бил поставен втория жилищен етаж, две приземни стаи с обща площ от 20.80 кв.м., североизточното помещение от подпокривното пространство и 1/2 ид.част от общите части на сградата. Между съсобствениците е било извършено разпределение на ползването на парцела с решение от 02.06.83 г. по гр.дело № 253/83 г. на А..
С договор за покупко-продажба , извършен с н.акт № */1989 г. Б. Д. закупил 2/3 идеални части от майката З. Д. и ? ид.част от сестра си Л. Д. от недвижимия имот – 1/4 идеална част от парцел * в кв.* с площ от 544 кв.м. с неуредени регулационно сметки за 140 кв.м., ведно с втория жилищен етаж от построената в парцела двуетажна с приземие жилищна сграда и ? идеална част от югозападното таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата без приземните помещения на същата. Към този момент Б. Д. е бил в граждански брак с Ф. Д..
Прието е възоснова на СТЕ, че приземният етаж по одобрен архитектурен проект се състои от две гаражни клетки, четири складови помещения, едно от които за П. и антре. По кадастралната карта е заснет като два самостоятелни обекта в сграда.
Прието е, че фактическото положение не отговаря на извършеното заснемане от кадастъра. Стаите, които се ползват от собствениците на втория етаж са от източната страна и са с площ от 30.20 кв.м. и са две преходни помещения, едното от които с мивка. Достъпът е осигурен от антрето в приземието. Няма санитарен възел, светлата височина е 2.36 м. и не отговаря на законовите изисквания за жилище.
Въззивният съд е приел, че стаите в приземния етаж били пригодени за живеене и в тях живяла майката на Б. Д., а понастоящем се ползват от ответницата. Двете стаи са преходни с подова настилка от теракот, с мивка и шкафове, като няма санитарен възел. Такъв е изграден в дворното място.
С н.акт № */2008 г. З. Д. е призната за собственик на самостоятелен обект в сграда № *, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/2 ид.част от североизточното таванско помещение и с н. акт № */2008 г. продала описания имот на Л. Д..
Съдът е приел, че заснетия обект на приземния етаж не съответства на фактическото помещение, тъй като обхваща източните две стаи и част от съседни помещения. Поради това, че се претендира признаване на собствеността и предаване владението върху самостоятелен обект в сграда, който не съществува на място съдът е направил извода, че ищците не притежават право на собственост върху него.
Прието е, че ищците не са придобили и право на собственост върху 1/2 ид.част от приземния етаж. Според съда приземния етаж и таванското помещение са общи части на сграда, етажна собственост. Прието е, че на основание извършена между съсобствениците на сградата делба помещенията в приземния етаж и подпокривното пространство са разпределени като принадлежности към главните вещи – първи и втори етаж. Собствениците на втория жилищен етаж са собственици и на двете източни стаи от приземния етаж и североизточното помещение от тавана. Прието е, че това положение не е променено с извършеното разпореждане със съответни идеални части от правото на собственост върху втория жилищен етаж, въпреки изричната уговорка между страните правото на собственост върху тези стаи да остане в патримониума на прехвърлителите. Прието е, че ищците като собственици на втория етаж притежават и тези две помещения, които не са предмет на делото.
Прието е, че ответницата не владее претендирания самостоятелен обект в сграда. Според въззивния съд ответницата упражнява фактическа власт върху две стаи, различни по площ и граници от описания обект.
Съдът е приел, че североизточното таванско помещение принадлежи на ищците, като собственици на втория жилищен етаж, независимо от това, че не е включен изрично в разпоредителната сделка, извършена с н. акт № */89 г. Прието е, че се претендира ? идеална част от тавана на сградата, който не представлява обща част и ищците не притежават 1/2 ид.част от него, а обособено помещение – североизточното.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по предявения иск, очертан с исковата молба, с който се търси защита на конкретно право, който е от значение за точното прилагане на закона. За да е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва разглеждането на формулирания правен въпрос, разрешен с въззивното решение и обусловил правните изводи на съда да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато съответната законова норма е неясна, непълна или противоречива за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Поставения правен въпрос касае приложното поле на чл.270,ал.3 ГПК и чл. 236,ал.2 ГПК, които са ясни, точни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна съдебна практика.
С оглед на тези съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на ПОС по поставения правен въпрос.
По подадената частна жалба от Л. Н. Д., чрез адв. К. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставил без уважение искането й за присъждане на разноски.
Частната жалба срещу въззивното решение в частта за разноските не следва да се разглежда. В разпоредбите на ГПК в сила от 01.03.2008 г. не е предвидена разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 70 ГПК от 1952 г., която предвиждаше самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Решението в частта за разноските има характер на определение и не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК, поради което ВКС не следва да се произнесе по подадената частна жалба. В разпоредбите на чл.248,ал.1 ГПК е предвидена възможност за страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Определението на съда по чл.248,ал.3 ГПК, с което се е произнесъл по искането за изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.2 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че подадената частна жалба представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Поради това същата следва да се изпрати на Пловдивския окръжен съд, който да я разгледа като молба по чл.248,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по касационната жалба Л. Д. следва да се присъди сумата 1350 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1217/16.07.2010 г. по в.гр.дело № 902/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. №29576/01.09.2010 г., подадена от ищците Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д., всички чрез адв. С. Д. със съдебен адрес [населено място], пл.”А.. Н. Х.”, № 3,ет.1, адв.С.Д..
Осъжда Ф. Р. Д., М. Б. Д. и Н. Б. Д. със съдебен адрес [населено място], пл.”А.. Н. Х.”, № 3,ет.1, адв.С.Д. да заплатят на Л. Н. Д. от [населено място], [улица] сумата 1350 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Връща частна жалба вх. № 32558/12.10.2010 г., подадена от Л. Н. Д., чрез адв. К. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, адв. К. А. на Окръжен съд [населено място] за произнасяне по искането за изменение на решение № 1217/16.07.2010 г. по в.гр.дело № 902/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските.
Прекратява производството по настоящото дело по подадената частна жалба вх. № 32558/12.10.2010 г. от Л. Н. Д., чрез адв.К. А., съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, адв. К. А. срещу решение № 1217/16.07.2010 г. по в.гр.дело № 902/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: